Освен това Хиеро забеляза, че чудовището се придвижва на дебелата си основа, по подобие на растенията-животни на брега на езерото, при това доста бързо, но свещеникът пресметна, че може да го изпревари.
Желеподобната маса изпълзя на брега и се устреми към човека, а от нея се показаха подобни като на октопод пипала и се размятаха на всички страни. И в този миг невероятна ментална мощ, засилена с яростна ненавист, удари мозъка на свещеника. За части от секундата връзката на човека с това невероятно творение на еволюцията, подтиквана от радиацията, стана така тясна, че мислите им се оплетоха подобно клоните на растящи наблизо дървета. Хиеро веднага разбра, защо Дом се крие в дълбините на езерото и какво е унищожил със стрелата си на брега. Гъсталаците от странни полурастения-животни, чувствуващи и дори мислещи, бяха всъщност харема на чудовищния си повелител!
Менталната преграда, пазеща подсъзнанието на свещеника, беше здрава и независимо от всички старания на Дом той можеше да се придвижва. Помоли се Бог да му изпрати повече сили и се хвърли да бяга по прохода между двата реда безмълвни машини. Чудовището се плъзгаше след него, а още по-назад въртейки се бясно напредваха оцелелите копиеобразни твари.
Хиеро разбра, че Дом го е познал. Странният мозък, съсредоточие на много различни разуми, беше замъглен от ненавист и гняв. Ненавист към това нищожество, което вече успя веднъж да се възпротиви на безграничната му власт и да погуби много негови творения там, на повърхността на земята! Ненавист към страшния враг, който проникна в тайното му убежище и посегна на самките му. По-бързо след него, да унищожи, разкъса и смачка непокорния. За нищо друго Дом не можеше да мисли! скоростта му нарастваше, а пипалата удряха въздуха и се опитваха да хванат човека.
Като внимателно съобразяваше бързината на бягането си с движението на преследващата го глутници, Хиеро се носеше напред. Бе блокирал разума си и на непреставащите атаки само се бранеше, без да се опитва, да отвърна на удара с удар. В създаденото положение не искаше да рискува — можеше да оголи за Дом някои неизвестни и нему участъци на мозъка си, където чудовището да се промъкне и да използува други начини на нападение. Не беше ясно, какво може да постигне Дом, ако преодолее обхваналата го безумна ярост и започне да мисли разумно.
Странната гонитба продължаваше из прашните коридори, а мъждукащите лампи на тавана равнодушно и оскъдно ги осветяваха. Човекът бягаше с отмерена крачка, а господарят на царството на плесените се стремеше да го настигне и убие. Но освен звуците на леките стъпки и дишането на Хиеро, съпровождани от слабото свистене на преследвачите му, нищо друго не се чуваше. На някой наблюдател от загиналата раса това би се сторило необяснимо, нещо като странен спектакъл на призрачни сенки. Квадратният Дом и свитата му копиеобразни твари се плъзгаха над пода. Човекът вдигаше прах. Древните машини, покрити с дебелите си калъфи, се издигаха наоколо подобни на вкаменелости от още по-далечни епохи.
Свещеникът водеше преследвачите си към южния тунел по сложен зигзагообразен път. Стараеше се маршрута да не стане очевиден за Дом и в същото време да не се отклонява много от избраната посока. И ето! Най-после ухото му долови звуците, които чакаше с такова нетърпение. От далечината се донасяше приглушено топуркане на крака. Отрядите на Нечестивия влизаха в пещерата! Като се стараеше за пази силите си, Хиеро продължаваше да бяга, а неумолимият като съдбата господар на плесента с остатъка на харема си тичаше по следите му. Хилядолетната прах падаше по тях и ги боядисваше в еднообразен сив цвят.
На предварително избрано кръстовище на два перпендикулярни прохода Хиеро рязко увеличи скоростта си. Внезапно крачката му стана по-широка и той полетя като птица, примамила ловеца далеч от гнездото си и сложила край на опасната игра. Зави в напречния коридор, който водеше право към южната стена, премина по него за секунди, зави още веднъж и се мушна в една тясна цепнатина между две гигантски машини. Сега се бе откъснал значително от преследвачите си и се намираше значително по-наляво от първоначалния си маршрут. Насочи вниманието си само на входа на южния тунел. Това, което видя, го накара да затаи за миг дъх.