В пещерата, редица след редица, навлизаха воините на Нечестивия. Докато свещеникът ги съзерцаваше, последният войник премина под високия свод на тунела и входа в него зейна празен. Бяха не по-малко от двеста души, облечени в черни дрехи с дълги пики на рамо и група лемути покрити единствено от собствената си кожа. Сред последните имаше Космати Ревльовци, хора-плъхове и няколко нови за него създания, приличащи на глита от пиратския кораб — сивата им, сякаш покрита с дребни плочки кожа проблясваше на мъждукащата светлина от тавана. В ариегарда на колоната вървяха хора в черни наметала и нахлупени качулки. Хиеро се усмихна. Да, адептите на Нечестивия добре са се подготвили за похода, като са изпратили цяла армия против един човек!
И тогава се почна това, което чакаше. Първата половина на отчаяния му план се изпълни! В широкия централен проход изпълнен с безразсъдна ярост против целия човешки род изникна Дом!
От скривалището си Хиеро успя да види всички подробности на разигралата се страшна драма. Колоните замръзнаха на място. Войската се намираше на празно място между стената на пещерата и струпванията от машини в центъра. Ни хора, ни лемути помръдваха. И малката група Майстори на Черното Братство не трепваше, само бяха сближили качулките си и сякаш се опитваха да разтопят грамади лед, който беше паднал между тях.
Свещеникът хвърли поглед към Дом. Чудовището също бе застинало недалеч от централния коридор. Свитата му се бе струпала зад гърба. Изглежда, той свирепо се бореше с новия противник и се опитваше да овладее новата ситуация. И му се удаде! Във всеки случай защитните прибори не спасиха слугите на Нечестивия от менталния удар.
„Стиснаха си здраво лапите! Отлично!“ — тържествено помисли свещеникът, докато наблюдаваше безмълвния двубой. Усещаше, как адептите на Нечестивия прилагат невероятни усилия, да си върнат свободата. А непрекъснатия натиск на Дом върху мозъка му престана. Чудовището преди никога не бе се сблъсквало с такова число врагове едновременно и цялата му мощ бе насочена да ги държи неподвижни. Какво ще направи чудовището с тях? Дали няма да извика на помощ слугите си от повърхността? Но пътя насам съвсем не е кратък и следователно Хиеро ще има достатъчно време за да завърши успешно плана си.
Затича се по левия край на южната редица машини, като се стараеше да се намира непрекъснато в сянката им. Сякаш нито Дом, нито слугите на Нечестивия забелязаха очертанията на леката му фигура. Пресече широката следа, водеща към центъра на механичния лабиринт и след няколко мига се оказа в скромната ниша, където го чакаха брат Алдо, девойката и мечока. Лицата на хората бяха развълнувани и напрегнати. Дори флегматичният Хърм нетърпеливо пристъпваше от лапа на лапа и възбудено душеше застоялия въздух.
— „Да вървим! — повика ги Хиеро. — Не позволявайте на мислите си да скитат наоколо! Пазя ви с телепатичен щит, но знае ли някой, дали е достатъчно? Алдо, ако можеш, опитай да изградиш допълнителна защита. А сега, напред!“
— Хиеро! — възкликна Лучара и се опита да му каже нещо, но той я спря с рязко махане на ръка.
Тръгнаха към южната страна и бързо минаха през празното пространство. Свещеникът държеше Лучара за ръка; и когато тя видя застиналите редици на враговете им, усети трепета на пръстите й. Но девойката не каза нищо. Алдо и Хърм вървяха след тях и вдигаха облаци сива прах.
„Сега — помисли Хиеро — враговете могат да ни видят. Бог да ни помага, ако защитата ми се пропука!“
Дом усети движението им. Независимо от усилията, които прилагаше да държи неподвижни войниците на Нечестивия, той се опита да нанесе удар и по новата цел. Хиеро с лекота го отрази. Хватките на чудовището не представляваха тайна за свещеника; освен това то не можеше да използува против него пълните си сили.
Но за другия противник, който никога не беше срещал нещо подобно, сражението бе загубено. Войската на Нечестивия, и хора и лемути, и предводители, и роби, всички бяха застинали неподвижно и не успяваха да помръднат и пръст. Двете зли сили си свързаха една друга протягащите се към гърлото на Хиеро ръце.
Той вървеше край редовете облечени в черни плащове войници, чиито глави се пазеха от тъмни метални шлемове, над които стърчаха дълги копия, държани с конвулсивно стиснати ръце. Когато четворката ги отмина, в очите им засвятка смъртоносна ненавист, но несъкрушимите клещи на Дом сковаваха телата им.