— Съществува мозък с огромна сила — каза Хиеро. — Предполагам, че това е един от легендарните тъмни адепти на Нечестивия. Те действително ли съществуват или са рожба на фантазията?
— Боя се, че съществуват — отвърна Абатът. — Ти разбираш същността на мисленото внушение не по-зле от всеки друг млад човек на Метс. Да се проведе такава опасна операция трябва, както ти каза, мозък с огромна сила, който да внуши на околните че го няма. Следователно, необходимо е да ги държи непрекъснато под въздействие. Малко отклонение, това не му се е удало напълно, момъкът от охраната е успял нещо да запомни, наличието на излишен човек. И заедно с това натрапникът постоянно е усилвал малките всекидневни търкания, несъгласия и обиди, докато не са прераснали в чудовищен и всепоглъщащ стремеж към убийство. Но има и още едно странно нещо в тази история.
— Мълчанието — усмихна се Хиеро. — Разбира се, че обърнах внимание.
— Отлично, момчето ми — кимна наставникът. — Добре работиш с главата си, независимо от вида си на мързеливец. Да, мълчанието. Само едно мощно съзнание е в състояние да застави двадесет млади хора с трениран мозък да се убиват без да гъкнат! Шумът би провалил плана и той ги лишил от дар слово. Мисля, че в Републиката едва ли ще се намерят четири души, които биха направили нещо подобно.
— Вие сте един от тях, отче — каза Хиеро. — Имате ли да ми разказвате още неща или може да минем към непосредствената ми задача?
— Ти знаеш за двамата псевдочовеци, които едва не успяха да проникнат в архива и изследователските лаборатории на Централното Абатство — продължи Абатът. — Нека на този случай да присвоим поредният номер — четвърти. Същността им е извън нашите днешни знания. Ако са били наистина човекоподобни, по какъв начин плътта и костите им са станали на пепел? Нечестивият ни е надминал, Хиеро.
От тази гледна точка интерес представляват и много други случаи. Малка група добре подготвени разузнавачи изчезва безследно в далечните краища. Изглежда, са се натъкнали на засада или не са успели да се справят с възникнала опасност. Не веднъж са изчезвали наши пратеници с много важни съобщения за Източния Съюз Атви. И така нататък. Всичко това говори само за едно, Хиеро, Нечестивият плете около нас смъртно опасна мрежа! — старецът изгледа настойчиво Хиеро. — Но досега аз не съм чул от моя най-добър възпитаник нито един сериозен въпрос. Хиеро, ти не можеш да останеш все така интелигентно инертен — сега ти е нужен целият мозък. Ти изпълняваш работа, която може да извърши всеки странствуващ свещеник-Заклинател, бягаш по горите, мотаеш се из прериите. А по време на обучението ти в Централното Абатство бележките ти бяха най-високи, макар да не се стараеше особено много! Чуй ме, Пер Дъстин! Обръщам се към теб от името на Бога наш и твоите наставници на Земята и искам да ме изслушаш с подобаващото внимание и сериозност. Тези членове на Съвета, които те познават, предполагат, че две са нещата, оправдаващи сегашния ти начин на живот. Първо, надяваме се, че преодоляването на опасностите е развило в теб чувството на отговорност и умението да се защитаваш. Второ, разностранните ти способности позволяват да постигаш успех в много видове дейности. Дойде краят на бездействието. Казах ти всичко откровено. Сега задавай сериозни въпроси, защото ще трябва още доста неща да обсъдим.
Хиеро се изправи рязко и черните му очи гледаха сърдито възрастния си приятел и наставник.
— Гледай ти, какво мислите за мен — прозвуча обида в гласа му, — някакъв привилигирован безделник, макар иначе добро момче, което си живее живота. Отче, прекрасно знаете, че не е така.
Абат Демеро стоеше на едно място, гледаше възпитаника си и нищо не казваше. Лицето му излъчваше симпатия и добродушна ирония и Хиеро постепенно се успокои. В произнесените думи имаше доста истина и като справедлив човек, не можеше да не го признае.
— Простете за гнева ми, отче — с труд промълви той. — Предполагам, че идва не толкова от свещеника, колкото от воина в мен. Какво трябва да направя?
— Ето един добър въпрос, Хиеро — каза Абатът, — но не е от тези, които бих искал да чуя от тебе. За това ще говорим после. Нека първо видим какви изводи ще направиш. Имам предвид всичко — сили, слабости, възможности и накрая начини и средства за решаването на проблема. Да чуем твоите съображения.