„Остана ни още малко“ — помисли Хиеро.
Край тях се простираше пясъчна полупустиня, обсипана с загладени камъни и разни парчетии, сред които се издигаха хилави дръвчета и бодливи храсти. Прохладата на зората постепенно се сменяше с топлината на ранното утро. А времето течеше безкрайно бавно.
После „това“ се случи! Хиеро, който непрекъснато го очакваше, пръв долови промяната.
— Лягайте! — завика той и се просна на земята, като покри с тялото си Лучара. Брат Алдо тежко се отпусна до него, а зад тях Хърм се сви на кълбо.
Отначало земята едва забележимо трепна и това можеше да се вземе за спазми на измъчените им тела. Но след миг почвата започна да се издига и спада, сякаш се гърчеше и твърдта, така здрава и непоколебима опора досега, внезапно стана подвижна като тресавище. Хърм заби нос в пясъка и зави от ужас.
Мощен рев разтърси въздуха. Земята престана да трепери, грохотът затихна, хората се спогледаха, а Хиеро се усмихна и белите му зъби проблясваха сред покритото с прах и кал лице. После Алдо се разсмя с пълни сили, скочи така живо на крака, сякаш на гърбината му повече не тежеше товара на изживените години, а умората изчезна нейде в пространството и подхвърли нагоре тоягата си.
Лучара прегърна Хиеро, долепи глава до гърдите му, а после започна да го целува. Като галеше обраслите с гъста брада страни на лицето му, тя зашепна:
— Какво беше това?
— Това — отвърна брат Алдо, докато протягаше ръка, да помогне на девойката да стане — беше копчето от централното табло с надпис „пълно унищожаване“. Прав ли съм, момчето ми?
— Така е. Запуснах механизма с закъснение четири часа. И какви хора са били тези наши прадеди! След пет хиляди години, когато тях отдавна ги няма, устройствата им работят точно! Оттам — посочи Хиеро към тунела — Нечестивият вече нищо няма да получи! Войската му е унищожена. Дом също загина. Но ако той не беше ги задържал, аз нищо не бих могъл да направя.
Те мълчаливо гледаха на север. Там, където преди се простираше широка равнина, сега се издигаше покрит с големи пукнатини бетонен купол; краищата му бяха засипани с тонове земя и скални отломки. Ниските дървета и храсти изчезнаха, забърсани от метлата на чудовищния взрив.
— Време е да тръгваме — каза свещеникът. — Нашите хора и Клотц, вероятно вървят на север и ние трябва да ги догоним, колкото се може по-бързо.
— Сега пътя ни ще стане по-лек — каза Алдо и заотърсва от къдравите си коса и брада прахта.
— Надявам се — отвърна свещеникът. — Но аз още не съм намерил Компютър. И тази армия е само малка част от силите на Нечестивия. Освен това — добави той, — З’дан е още жив. Ако беше долу, щях да го позная. Но той не дойде. Ще дойде време и отново ще се срещнем с него…
— Може би, ти не намери компютър — каза старецът, — но погледни находката на Лучара. Това са няколко книги, изоставени в бързината. Вероятно от някой, който е изучавал тази наука. Прочетох заглавието. Опитай сега ти да го направиш сам.
Хиеро просто занемя от учудване и се взря на малката, но дебела книга, която Лучара му протягаше. „Принципи на проектирането на аналогови компютри“ — с усилие прочете на древния и почти забравен английски език. Разтвори книгата. Страниците бяха пълни с дребен текст, формули и схеми. Той беше така потресен, че не можа нищо да каже. Тук се разказваше, как се строят компютри! Алдо и Лучара го гледаха усмихнати.
— „Виж — каза Алдо и посочи с пръст, — тук пише «Том 1». Лучара намери и другите два тома. Тя ме повика и аз прочетох заглавията им. Но струва ми се, че момичето и без мен разбра, какво е намерила!“
Хиеро се усмихна и прегърна девойката. И четиримата заедно внимателно започнаха да се провират през купищата почва и натрошени от взрива камъни, като се насочиха на север. Последната дума или по-точно мисъл в тази история се опита да остави за себе си Хърм.
— „Не така бързо — измърмори той. — Никой повече не ни гони“.
— „Светът не стои на едно място — отвърна Алдо. — Ние трябва да го гоним“.
КОМЕНТАРИ
АБАТСТВА — теократична структура на Кандианската Конфедерация, обхваща Република Метс на запад и Съюза Атви на изток. Всяко Абатство изпълнява военнополитически, научни и религиозни функции. Съветът на Абатите притежава власт, подобна на Палатата на Лордовете в Англия през ХХVIII-ти век.