— По-късно — капитанът се обърна към Клайен. — Как напредва анализът на минералите?
— Както и предполагах, планетата не е богата на минерали — отговори геологът.
— Колонисти едва ли ще дойдат тук, но учените ще построят изследователска станция — Стенли се замисли. — Бих желал да остана и да видя какво ще излезе от това, но боя се, че дотогава ще успея да умра. Във всеки случай, скоро отлитаме.
— Как? — Хемридж беше поразен. — Това е невъзможно!
— Корабът ни е разузнавателен и не може да го държим вечно тук. Колкото по-скоро се върнем, толкова по-бързо ще излети истинска експедиция. В края на краищата това не е наша работа — капитанът се усмихна, като видя посърналите им лица. — Много жалко, разбира се, но няма какво да се прави. Остават ни още пет дни, така че побързайте и направете за това време, каквото е възможно.
Всичко беше готово за излитане. Щом шумът от двигателите наруши тишината, Хемридж се зае с инструментите си. Набеляза звездите, които трябваше да им сочат пътя към Слънцето, и като свери курса, даде знак. Стенли натисна бутона на таблото. Напрегнати секунди, едва забележимо завъртане, после пронизващ звук, въртяща се дъга на екрана — и ето отново се понасят из пустошта.
Сега летят към Земята.
Естествено, разговорите се въртяха все около забележителното откритие.
— За разкопките ще са нужни около десет години — каза Клайен. — Ще помоля да ме прехвърлят на тукашната станция. Вие не искате ли да се присъедините, Леман?
— Разбира се. На мен също ми е интересно да узная какво се е случило с планетата.
— Може би война? — уморено попита Хемридж. Той седеше прегърбен в креслото. По лицето му блестяха капчици пот.
— Не мисля — възрази Стенли. — Войната означава разрушение, а съоръженията… са напуснати, изоставени, но не унищожени. Жалко, че не ни се удаде да намерим още някакви следи на материална култура.
— Ние едва докоснахме горния слой, но и сега е ясно, че градът е построен на голяма дълбочина. По-надолу може да се открият складове, цехове… институти, музеи, библиотеки… — Клайен се усмихна при мисълта за това. — Никой досега не е откривал такъв голям подземен град. Нашето откритие означава… аз даже не мога да кажа колко е голямо то. Преди всичко сега знаем, че не сме единствените мислещи същества във Вселената; оказва се, интелектът не е някакво изключение, появило се само на нашата планета. А това означава, че неведнъж още ще срещнем разумни същества.
— Господ да им е на помощ, ако това се случи — раздразнено каза Торн. — Ако само познаваха нашата история! Отдавна биха измрели.
— Циник — подхвърли Леман. — Не отричам, че сме вършили много грешки, но сега това е минало. Да, хората много са страдали, но в края на краищата човечеството от това само е спечелило. Как мислите вие, Хемридж?
— Не зная — тихо каза навигаторът. — Не съм твърде запознат с древната история. — Той се прозина. — Нещо съм уморен, ще отида да полегна.
Навигаторът стана с мъка и сега стоеше, като се поклащаше и често мигаше.
— Утре, като се почувствувам по-добре, ще довършим разговора.
Но на другия ден Хемридж беше мъртъв.
Той лежеше по гръб в леглото си. Едната му ръка висеше надолу, колената му бяха леко повдигнати, лицето спокойно, както у всички умрели по време на сън.
— Кога се случи това? — попита потресен Стенли.
— През нощта — гласът на Торн звучеше дрезгаво и напрегнато. — Леман спи с него в една каюта. На сутринта го повикал, Хемридж не отговорил. Леман веднага изтича при мен.
Торн тежко пое дъх.
— Това не ми харесва. Във всеки случай умрял е от някаква неизвестна болест: нямаше болки, нито въобще някакви симптоми. — Торн се навъси. — Чакайте, забравих снощната вечер. Тогава той е бил вече болен, а аз нищо не съм забелязал. Помните ли как изглеждаше?
— Каза, че се чувствува уморен — спомни си Стенли. — Но това е обяснимо. Имаше много работа. А болката… той би могъл да не й обърне внимание, просто да я забрави в разгара на работата. Това се случва. Опитайте се да изясните коя е причината за смъртта му.
— Ще се опитам — неохотно отговори Торн. — Това не ще е лесно. Имам само необходимото за лекуване, патологично изследване не е предвидено. Ще трябва да отворя трупа, да взема проби, да отгледам култура и всичко останало. За това е нужно време.
— Цялото време е на ваше разположение — мрачно произнесе Стенли. — Зная само едно: ние не ще се върнем на Земята, докато не изясним от какво е умрял Хемридж. С какво мога да ви помогна?
— Помогнете ми да го пренесем в лазарета.
Стенли съобщи за случилото се на останалите членове от екипажа.