„Imprimis10, в десния джоб на Големия човек-планина (така превеждам думите куинбус флестрин) намерихме след н ай-старателно претърсване само едно огромно парче грубо платно, колкото килим за тронната зала на Ваше Величество. В левия джоб видяхме грамаден сребърен сандък с капак от същия метал, който ние, натоварените с извършването на обиска, не можахме да вдигнем. Помолихме да бъде отворен сандъкът; един от нас влезе в него и се озова до колене в някакъв прах, част от който попадна върху лицата ни и ни накара да кихнем няколко пъти. В десния джоб на жилетката му намерихме огромен вързоп от тънки листове от някакво бяло вещество, наредени един върху друг, дълги три човешки ръста и завързани с дебело въже и изпъстрени с черни знаци; ние смирено смятаме, че това са някакви писания; всяка буква е по-голяма от дланта на човешка ръка. В левия джоб намерихме някаква машина, от едната страна на която излизат двадесет дълги кола, които наподобяват оградата пред двореца на Ваше Величество. Предполагаме, че с нея Човекът-планина си вчесва косата; не го безпокояхме постоянно с въпроси, защото се оказа много трудно да го накараме да ни разбере. В големия джоб на средното покривало (така превеждам думата ранфуло, с която те наричаха панталоните ми) видяхме кух железен стълп, висок колкото човешки ръце и прикрепен на дебел дънер, по-голям от стълпа; от едната страна на стълпа стърчаха огромни късове желязо, изрязани в странни форми; не можахме да разберем какво представляват. В левия джоб — още една машина от същия вид. В по-малкия джоб на дясната страна имаше няколко кръгли плочи — едни от бял, други от червен метал — с различна големина; някои от белите кръгове, които изглежда да са от сребро, бяха толкова големи и тежки, че моят колега и аз едва можахме да ги повдигнем. В левия джоб имаше два черни стълпа с неправилна форма; както стояхме в дъното на джоба, едва можахме да стигнем върха им. Един от тях беше напълно покрит и изглеждаше да е направен от едно парче, но на горния край на другия се показваше нещо кръгло и бяло, два пъти по-голямо от главите ни. И в двата бе вложена по една огромна стоманена плоча; съгласно с Вашите поръчения ние го помолихме да ни ги покаже, защото се опасявахме, че могат да се окажат опасни уреди. Той ги извади от кутиите им и ни обясни, че в неговата страна било обичайно хората да си бръснат брадите с единия уред и да режат храната си с другия. Имаше и два джоба, в които не можахме да влезем — той ги наричаше джобчета, — тъй като представляваха два дълги разреза в горната част на средното покривало и бяха сплескани от натиска на корема му. От дясното джобче висеше голяма сребърна верига, закачена за някаква чудесна машина, която се намираше на дъното. Ние му наредихме да извади това, което се намираше на края на веригата; то се оказа кълбо, половината от сребро, половината от някакъв прозрачен метал; на прозрачната страна видяхме някакви странни знаци, начертани в кръг, и помислихме, че можем да ги пипнем, но пръстите ни опряха на прозрачния метал. Той сложи до ушите ни тази машина, която тракаше като воденица. И ние предполагаме, че това е или някакво непознато Животно, или богът, който той почита; но по сме склонни да приемем второто мнение, тъй като той ни увери (ако сме го разбрали правилно, защото той се изразява съвсем несъвършено), че рядко вършел нещо, без да се съветва с него. Наричаше го свой оракул и каза, че този оракул му посочвал времето за всяко действие в живота му. От лявото джобче извади мрежа, голяма почти като рибарска мрежа, но нагласена така, че да може да се отваря и затваря като кесия, която той използувал за тази цел; в нея намерихме няколко тежки парчета жълт метал, които, ако са наистина златни, трябва да имат огромна стойност.