Но да приключа с това отклонение; когато заявих, че яхусите са единствените управляващи животни в родината ми, моят господар каза, че изобщо не може да схване подобно нещо и поиска да узнае дали имаме у нас хоинъми и с какво се занимават. Казах му, че имаме много; че лятно време пасат по полето, а зимно време ги държат в къщи, като им дават сено и овес и където яхуси-слуги им търкат кожата, за да стане гладка, сресват им гривите, почистват им краката, поднасят им храна и им приготвят постеля. „Добре ви разбирам — каза господарят ми. — По всичко, което казахте, личи, че колкото и на разумни да се правят яхусите, хоинъмите са господарите; желал бих и нашите яхуси да са толкова послушни.“ Помолих негова светлост да бъде любезен да ме извини и да ми позволи да прекъсна разказа си, защото съм убеден, че това, което следва да чуе от мен, никак няма да му допадне. Но той настоя и ми заповяда да му кажа и най-доброто, и най-лошото: казах че ще му се подчиня. Признах, че у нас хоинъмите, които наричаме коне, са най-благородните и красиви животни, които имаме; че превъзхождат всички по сила и бързина; и че когато принадлежат на благородници, които ги използуват при пътуване, при състезания и за теглене на колесници, те са гледани много добре и грижливо, докато се разболеят или окуцеят; тогава ги продават или ги използуват за всякаква тежка, неблагодарна работа. докато умрат; след това им одират кожата и я продават според стойността й; а телата им оставят да ги ядат кучета и хищни птици. Но обикновените коне нямат такова щастие, тъй като ги държат фермери и колари и други прости хора, които ги товарят с много по-тежка работа и ги хранят по-лошо. Описах, доколкото можех, как яздим; как изглеждат и се използуват юздите, седлото, шпорите и камшикът, хамутът и колелетата. Добавих, че на стъпалата им прикачваме плочи от една твърда материя, наречена желязо, за да се предпазят копитата им от нараняване по каменистите пътища, по които често пътуват.
Господарят ми, след като неколкократно възкликна, с дълбоко възмущение изрази учудването си, че се осмеляваме да сядаме на гърба на хоинъми; защото бил убеден, че и най-слабият слуга в къщата му би могъл да хвърли от гърба си и най-силния яху; или пък като легне и се търкулне на гръб, можел да смаже и убие говедото. Отвърнах му, че от три-четиригодишната им възраст обучават нашите коне да вършат работата, за която са предназначени; че ако някои коне се окажат с непоносимо лош нрав, ги използуват като впрегатни животни; че докато са още млади, жестоко ги бият за всяка злонамерена хитрост; че обикновено мъжките, предназначени за езда или за впрягане, биват скопявани около две години след раждането им, за да се усмири духът им ида станат по-питомни и по-кротки; че те действително разбират, като ги възнаградиш или накажеш; но най-учтиво молех негова светлост да има пред вид, че те нямат нито капка повече разум от яхусите в тази страна.
Много се затрудних чрез заобикалки да дам на господаря си правилна представа за това, което му говорех: в езика им няма изобилие от разнообразни думи, тъй като нуждите и желанията им са по-ограничени, отколкото у хората. Но благородното му негодуване срещу бруталното ни държане към хоинъмския род не се поддава на описание; особено когато му обясних практиката и начина за скопяване на конете, за да им се попречи да се разплодяват и да станат по-раболепни. Той каза, че ако изобщо е възможно да съществува страна, където само яхусите са надарени с разум, естествено е те да бъдат управляващите животни, защото с течение на времето разумът винаги надделява над грубата сила. Но имайки предвид нашето телосложение, особено моето, смятал, че няма животно, по-несполучливо създадено, за да използува този разум за обикновените нужди на живота; след това поиска да узнае дали тези, сред които живея, приличат на мен или на яхусите от неговата страна. Уверих го, че изглеждам както повечето мои връстници; но по-младите и женските са много по-меки и нежни и кожата на женските обикновено е млечнобяла. Той призна, че аз се различавам от другите яхуси, понеже съм много по-чистоплътен и не чак толкова уродлив; но колкото до истинските предимства, смятал, че разликата е в мой ущърб. Че ноктите на предните или на задните ми крака са съвсем безполезни; що се отнася до предните ми крака, трудно можел да ги назове крака, защото не забелязал да ходя с тях; че били твърде меки да издържат допир със земята; че обикновено съм ходел, без да ги покривам, но и покривалото, което понякога съм им слагал, не било еднакво по форма, нито толкова здраво като това на задните ми крака. Че не съм можел да се крепя здраво, защото, ако ми се плъзне единият заден крак, неизбежно ще падна. След това започна да намира недостатъци в други части на тялото ми: лицето ми било плоско, носът ми — много изпъкнал, очите ми — поставени отпред, така че не съм можел да погледна нито на едната, нито на другата страна, без да си обръщам главата; че не съм можел да се храня, без да повдигам един преден крак до устата си — и затова природата била поставила там стави, за да се справи с тази необходимост. Не разбирал защо стъпалата ми са разцепени и разделени отпред; били твърде меки, за да стъпвам по твърди и остри камъни без покривало, направено от кожата на някое друго животно; цялото ми тяло нямало защита срещу топлината и студа и затова съм бил принуден да слагам и свалям покривало всеки ден — нещо досадно и трудно. И накрая, забелязал, че всички животни в тази страна съвсем естествено се гнусят от яхусите, които по-слабите отбягват, а по-силните отпъждат. Така че дори да предположим, че сме надарени с разум, той не виждал как може да се премахне естествената ненавист, която всяко създание проявява към нас; нито пък следователно как можем да ги опитомим и да имаме полза от тях. Обаче, каза, нямало повече да разисква въпроса, защото имал по-голямо желание да чуе онова, което ще му разправя за себе си, за родната си страна и за различните дела и събития в живота ми, преди да дойда тук.