Уверих го, че много желая да задоволя любопитството му по всички точки, но че доста се съмнявам дали ще мога да му дам обяснения по няколко теми, за които негова светлост не може да има и най-малката представа, тъй като не съм видял в неговата страна нещо, на което бих могъл да ги наподобя. Казах обаче, че ще се постарая, доколкото ми е по силите, и ще се мъча да се изразявам със сравнения, като най-смирено го молех да ми помага, когато ми липсва точната дума; което той благоволи да ми обещае.
Казах му, че родителите ми са честни хора, че съм роден на един остров, наречен Англия, който е на такова разстояние от тази страна, колкото дни биха издържали да пътуват най-силните от слугите на негова светлост по годишния път на слънцето. Че съм се учил за лекар, чийто занаят е да лекува рани и болки на тялото, получени случайно или чрез насилие. Че страната ми се управлява от женски мъж, когото наричаме кралица47. Че съм напуснал родината си, за да спечеля богатство, с което да поддържам себе си и семейството си, когато се завърна. Че на последното ми пътуване съм бил капитан на кораба и са ми били подчинени около петдесет яхуса, много от които са загинали по време на плаването, и че съм бил принуден да ги заменя с Други, избрани от няколко народности. Че на два пъти е имало опасност корабът ни да потъне; първия път при голяма буря, а втория — когато се е ударил в една скала. Тук господарят ми се намеси, като ме попита как съм успял да убедя непознати от различни страни да тръгнат с мен след загубите, които съм претърпял, и опасностите, на които съм бил изложен. Казах, че това са отчаяни хора, принудени да бягат от родното си място поради бедност или извършени престъпления, или са били разорени от съдебни процеси; други — прахосали цялото си състояние в пиене, разврат и комар; други са бягали заради предателство, мнозина — заради извършено убийство, кражба, отравяне, грабеж, лъжесвидетелствуване, подправяне на документи, сечене на фалшиви пари; заради изнасилване и педерастия; за дезертиране или за преминаване на страната на неприятеля; а повечето са били избягали затворници. Никой от тях не смееше да се върне в родината си от страх да не го обесят или да не умре от глад в някой затвор; и по тази причина бяха принудени да си търсят прехраната по други места.
Докато разказвах, господарят ми благоволяваше често да ме прекъсва. Бях си послужил с много заобикалки, за да опиша различните престъпления, заради които повечето моряци от екипажа ни бяха принудени да бягат от страната си. Тази трудна задача ми струваше няколкодневни разговори и едва тогава той можа да ме разбере. Съвсем непОняТно му беше какъв смисъл и каква необходимост има да се практикуват тези пороци. За да му изясня този въпрос, опитах се да му дам представа за страстта към власт и богатство; за страшното въздействие на похотливостта, невъздържанието, злобата и завистта. Всичко това бях принуден да определя и опиша, като говорех за отделни случаи или правех предположения. След това той, като Човек с въображение, поразено от нещо, което вижда и чува за пръв път, вдигаше очи от изумление и възмущение. За власт, управление, война, правосъдие, наказание и хиляди други неща в езика им нямаше думи; а за мен беше почти непреодолима трудност да дам на господаря си представа за онова, което исках да кажа. Но тъй като беше извънредно схватлив и разумен — качества, които бе развил чрез размисъл и разговори, — той най-накрая доби достатъчни знания за това на какви дела е способна човешката природа в нашия край на света; и поиска да му разправя по-подробно за онази земя, която наричаме Европа, особено за собствената ми страна.