В Европа също така има едни жалки владетели, които, като не могат сами да воюват, дават под наем войските си на по-богатите народи срещу еди-колко си на ден на войник, от която сума задържат за себе си три четвърти и главно с това се издържат; такива са владетелите в много северни части на Европа.
— Това, което ми казахте — рече господарят ми — по въпроса за войната, действително великолепно показва последиците от разума, който твърдите, че притежавате;
но щастливо обстоятелство е, че позорът е по-голям от опасността; и че природата ви е оставила неспособни да правите големи пакости — устата ви е разположена плоско на лицата ви и едва ли ще можете да се хапете особено съдбоносно освен по взаимно съгласие. Също така ноктите на предните и задните ви крака са толкова къси и крехки, че един нашенски яху би подгонил цяла дузина от вашите пред себе си. Ето защо, като ми разправяхте за броя на убитите на бойното поле, не мога да не мисля, че сте казали нещо, което не е така.
Не можех да се въздържа да не поклатя глава и да не се поусмихна на невежеството му. И понеже съм запознат С военното изкуство, описах му разни топове, мускети, карабини, пищови, куршуми, барут, мечове, щикове, сражения, обсади, отстъпления, настъпления, подривни мини, контрамини, бомбардиране, морски битки; кораби потопени с хиляди моряци на борда, двадесет хиляди убити- от всяка воюваща страна; стенанията на умиращите, ръце-и крака, които хвърчат във въздуха; пушек, шум. бъркотия, стъпкване на хора под конски копита; бягство, преследване, победа; полета, осеяни с трупове, оставени да ги-ядат кучета, вълци и хищни птици; плячкосване, ограбване на дрехи, изнасилване, опожаряване и разрушаване… И за да изтъкна храбростта на собствените ми скъпи сънародници, аз го уверих, че съм ги виждал да вдигат във въздуха сто души неприятели наведнъж, в обсада и в кораб; че съм виждал късове от трупове да падат от облаците за голямо забавление на всички зрители.
Готвех се да му дам още подробности, когато моят господар ми заповяда да млъкна. Който познава природата на яхусите, каза той, лесно би повярвал, че е възможно това долно животно да е способно на всички действия, които бях описал, стига силата и хитростта му да са равни на злобата му. Но ако думите ми бяха увеличили отвращението му от целия този вид, той също така открил, че те са нарушили душевното му спокойствие, нещо, което досега му било съвсем непознато. Смятал, че ако ушите му привикнат да слушат подобни отвратителни думи, може би постепенно ще ги приеме с по-малко отвращение. Макар да мразел яхусите от неговата страна, все пак не ги осъждал за омразните им качества, както не смятал, че една гней (хищна птица) има вина за жестокостта си или остър камък за това, че му срязва копитото. Но когато едно същество, което твърди, че е надарено с разум, е способно на подобни чудовищни дела, той се опасявал, че извращаването на тази способност е нещо по-лошо от самата скотщина. Ето защо той бил уверен, че вместо разум ние притежаваме само някакво качество, годно да засили естествените ни пороци; както отражението от размътен поток връща образа на уродливо тяло не само по-едър, но и по-разкривен.
Той добави, че се наслушал на тема война — както при този, така и при предишните разговори. Имало друг въпрос, който малко го озадачавал. Бях казал, че някои от екипажа ми напуснали страната си поради това, че са разорени от съдебни процеси: значението на думата вече му бях обяснил; но не разбрал как може правосъдието, което има за цел да закриля всеки човек, да разори някого- Ето защо пожела да му дам допълнителни обяснения за това правосъдие и какви са тези, които го раздават сега в моята страна; защото смятал, че природата и разумът дават достатъчни указания на всяко разумно животно, за каквото ние се представяме, какво да прави и какво да избягва.