Щях да му кажа за друг вид хора, които си изкарват прехраната, като гледат болните; понеже при няколко случая бях съобщил на негова светлост, че мнозина от екипажа ми са умрели от болести. Но да го накарам да разбере какво искам да кажа, се оказа извънредно трудно. Той лесно можел да си представи, че един хоинъм губи сили и му става тежко няколко дни преди да умре; или че може при някоя злополука да си нарани крака. Но считал за невъзможно природата, която върти всичко безпогрешно, да допусне в тялото ни да се появят болки; и пожела да узнае причината за едно толкова необяснимо зло. Казах му, че се храним с хиляди неща, които въздействуват върху ни по различни начини, противопоказни един на друг;
че ядем, когато не сме гладни, и пием, без да сме подтикнати от жажда; че седим по цели нощи и пием силни питиета, без да хапнем нищо; което ни предразполага към леност, предизвиква възпаления в тялото ни и ускорява или пречи на храносмилането. Че женски яхуси-проститутки придобиват една болест, която причинява загниване на костите у онези, които попадат в прегръдките им; че тази и много други болести се предават от баща на син; така че извънредно много хора се появяват на бял свят вече засегнати от трудни за лечение болести; че би било безпредметно да му давам списък на всички болести, присъщи на човешкото тяло, защото те не са по-малко от пет-шестстотин, засягащи всеки крайник и всяка става; накратко казано, всяка част, външна и вътрешна, си има предназначени за нея болести. За лекуването им сред нас има хора, обучени да церят болните или да се преструват, че ги церят. И понеже разбирам що-годе от медицина, от благодарност към негова светлост ще му разкрия цялата тайна и начина, по който лекарите действуват.
Основният им принцип е, че всички болести се дължат на „пресищане“; от което заключават, че се налага основно прочистване на тялото било през естествения канал или нагоре през устата. Следващата им задача е от билки, минерали, смоли, масла, черупки, соли, сокове, водорасли, изпражнения, кори от дървета, змии, различни видове жаби, паяци, плътта и космите на мъртвец, птици, говеда и риби да съставят най-гнусната, гадна и отвратителна смес, която изобщо могат да измислят: стомахът незабавно я отхвърля с отвращение — и това те наричат „повръщане“. Или пък от същия склад с някои други отровни добавки ни заповядват да вземем чрез горния или долния отвор (според настроението на лекаря) лекарство, което е еднакво досадно и отвратително за червата, което лекарство, като отпуска стомаха, изтласква надолу всичко; а това се нарича „разслабително“ или „клизма“. Тъй като природата (както твърдят лекарите) е предназначила горния преден отвор само за вкарване на твърда храна и течности, а долния заден отвор за изхвърляне и предвид мнението на тези изобретателни майстори, че при всички болести установеният от природата ред е нарушен, следва, че за да се възстанови той, върху тялото трябва да се приложи точно обратният подход, като се разменят функциите на всеки отвор и се вкарват насилствено твърди и течни вещества през ануса, а изпразването става чрез устата.
Но освен към истински болести ние сме предразположени към много други чисто въображаеми, за които лекарите са измислили въображаеми церове; тези болести си имат съответни названия, както и подходящите за тях лекарства; от тези болести страдат предимно и постоянно нашите женски яхуси.
Лекарското племе притежава едно извънредно ценно качество — умението да предсказва; и рядко греши: при истинските болести, когато те добият действително злокачествена форма, лекарите обикновено предричат смърт и това е напълно в тяхна власт; докато оздравяването не зависи от тях. Ето защо, появят ли се някакви неочаквани признаци на подобрение, след като те са произнесли присъдата си, за да не ги обвинят, че са лъжепророци, лекарите умеят да доказват на света своята проницателност с една навременна смъртоносна доза.
Лекарите са също така от особено голяма полза на съпрузи и съпруги, чиито другари в живота са им омръзнали; на първородни синове, на важни министри и често на владетели.
При случай по-преди бях разговарял с господаря си за естеството на управлението изобщо и в частност за собствената ни отлична конституция, на която заслужено се възхищава и за която ни завижда целият свят. И понеже случайно бях споменал думата министър, след известно време той ми заповяда да го осведомя какъв вид яху имам пред вид, като си служа с това название.
Казах му, че „първият“ или „главният министър“, когото възнамерявах да опиша, е създание, напълно лишено от радости и скърби, любов и омраза, състрадание и гняв; или поне не изпитва никакви други чувства освен едно необуздано желание за богатство, власт и титли; че си служи с думите за всякакви други цели, освен да покаже какво мисли; че никога не казва истината, освен когато намерението му е да я представи като лъжа; нито пък казва лъжа, освен ако има за цел да я изобрази като истина;