че онези, зад чийто гръб най-много злослови, имат най-големи изгледи за повишение; и започне ли да те хвали пред други хора или в твое присъствие, от този ден с теб е свършено. Най-злокобната прокоба, която може да ти се даде, е едно обещание, особено ако е потвърдено с клетва; след което всеки разумен човек се оттегля от обществения живот и загубва всяка надежда.
Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.
Дворецът на първия министър е школа за подготовка на други в неговия занаят: пажовете, лакеите и вратарите, като подражават на господаря си, стават министри в съответните области и се научават да блестят в трите главни качества — наглост, лъжа и подкупничество. И така те — подвластните — биват ухажвани от най-високопоставени лица; и понякога посредством ловкост и безочливост успяват след няколко повишения да заместят господаря си.
Той обикновено се ръководи от някоя повехнала уличница или любим лакей — каналите, през които се предава благоволението му — и те са хората, които в крайна сметка можем да назовем управници на кралството.
Един ден господарят ми, като чу да споменавам благородниците в родината си, благоволи да ми направи комплимент, който не смятах, че заслужавам — бил уверен, че съм роден в някое благородно семейство, защото далеч съм надминавал всички яхуси от неговия народ по фигура, цвят и чистоплътност, макар да не съм бил особено силен и пъргав, което вероятно се дължало на това, че начинът ми на живот е различен от техния; освен това не само съм бил надарен със способността да говоря, но и с проблясъци на разум, и то до такава степен, че всички негови познати гледали на мен като на някакво чудо.
Той ми обърна внимание, че белите, дорестите и стоманеносивите у хоинъмите се различават малко по форма от кестенявите, сивите с тъмни петна и черните; че не се раждали с еднакви умствени способности, нито можели да ги развиват; и затова винаги оставали в положението на слуги, без да се женят извън собствената си раса, което в тази страна би се сметнало за чудовищно и неестествено.
Най-смирено изразих на негова светлост признателността си за доброто мнение, което му бе угодно да си състави за мен; но същевременно ги уверих, че съм от скромно потекло, син на прости, честни родители, които са имали възможност да ми дадат единствено сносно образование; че неговата представа за благородниците е съвсем различна от онова, което представлява аристокрацията у нас; че нашите млади благородници от детинство израстват в охолство и безделие; че щом поотраснат, те похабяват силите си и хващат отвратителни болести, общувайки с развратни жени; и когато почти пропилеят богатството си, оженват се за някоя жена, която мразят и презират, жена от скромен произход, с неприятна външност и лошо здраве, само заради парите й. Че от такива бракове обикновено се раждат скрофулозни, рахитични и уродливи деца; в резултат на което семейството рядко просъществува повече от три поколения, освен ако съпругата има грижата да си набави някой здрав баща измежду съседите или слугите, та да подобри и продължи рода. Че истинските белези на благородна кръв са слабо, болнаво тяло, мършаво лице и нездрав цвят на кожата; и че да има як, здрав вид, е позор за един аристократ, тъй като обществото заключава, че истинският му баща е бил коняр или кочияш. Умствените му недостатъци съответствуват на телесните и са съчетание от злоба, тъпота, невежество, прищевки, сладострастие и високомерие.