Без съгласието на това знатно съсловие никой закон не може да се издава или променя; и тези благородници също така се произнасят по дела, засягащи имотите ни, без да имаме право на обжалване.
ГЛАВА VII
Голямата любов на автора към родната му страна. Забележките на господаря му върху конституцията и управлението на Англия според описанието на автора наред с паралелни случаи и сравнения. Забележките на господаря му върху човешката природа
Читателят може би се чуди как съм могъл така свободно да обрисувам собствения си вид на една порода смъртни, които и без това са твърде склонни да си съставят най-лошо мнение за човечеството вследствие на пълното сходство между мен и техните яхуси. Но трябва откровено да призная, че безбройните добродетели на тези превъзходни четвероноги, съпоставени с човешките пороци и поквара, дотолкова ми бяха отворили очите и разширили кръгозора, че почнах да виждам действията и желанията на човешкия род в твърде различна светлина; и да смятам, че честта на собствения ми род не заслужава да се щади; нещо повече — не можех да сторя това пред личност с толкова остър ум като моя господар, който ежедневно ме убеждаваше, че самият аз имам хиляди недостатъци, които дотогава ни най-малко не съзнавах и които у нас никога не биха се причислили дори към човешките слабости. Също така по негов пример се бях научил дълбоко да ненавиждам всякакъв вид лъжливост и преструвка; и истината ми се струваше толкова красива, че реших да жертвувам всичко заради нея.
Нека бъда докрай откровен към читателя и да призная, че имаше още една по-силна подбуда за свободата, с която представях нещата. Бях живял по-малко от година в тази страна, когато у мен се породи такава любов и почит към обитателите й, че твърдо реших никога да не се връщам при хората, а да остана до края на живота си сред тези прекрасни хоинъми, като съзерцавам и прилагам чистите добродетели, и където никой не постъпва порочно. Но съдбата, моят вечен враг, бе повелила да не ми се падне по-добро голямо щастие. Обаче сега донякъде се утешавам с мисълта, че говорейки за сънародниците си, бях омаловажил недостатъците им, доколкото посмях да сторя това пред един толкова строг съдник; и по всеки въпрос представях нещата в най-добрата възможна светлина. Защото има ли наистина човек, който да не е повлиян от пристрастие и любов към родното си място?
Вече изложих същината на няколко разговора с господаря си през по-голямата част от времето, когато имах честта да му служа; но всъщност, заради краткостта на разказа, изпускам много повече, отколкото съм написал тук.
След като бях отговорил на всичките му въпроси и любопитството му, изглежда, беше напълно задоволено, рано една сутрин той изпрати да ме повикат и като ми заповяда да седна на известно разстояние (чест, която никога досега не бе ми правил), каза, че сериозно бил размислил върху всичко, което му бях разправил за себе си и за страната си; че гледал на нас като на някакъв вид животни, на които се е паднала — по каква случайност, не можел да си обясни — нищожна частица разум, с чиято помощ ние само сме засилвали присъщите нам пороци и сме придобивали нови, които природата не ни е дала. Че сме се отказали от малкото способности, с които ни е дарила; че много успешно сме увеличили първоначалните си нужди и сякаш прекарваме целия си живот в напразни усилия да ги задоволяваме чрез собствените си изобретения. Че що се отнася до мен, аз явно нямам нито силата, нито пъргавостта на обикновен яху; че ходя несигурно на задните си крака; че съм измислил начин да направя ноктите си негодни за употреба и за отбрана и да премахна космите на брадичката си, които са предназначени да ме предпазват от слънцето и лошото време. Най-после, че не мога нито бързо да тичам, нито да се катеря по дърветата като моите събратя (както ги наричаше) яхусите-в тази страна.
Каза, че нашата система на управление и нашето съдопроизводство произлизат от грубите недостатъци на разСъдъка ни и оттам на добродетелите ни; защото разсъдъкът сам бил достатъчен, за да ръководи едно разумно същество; а ние не сме могли да твърдим, че сме разумни, дори ако се съдело по това, което съм му разказал за моите сънародници; макар той явно да схващал, че за да ги представя в по-благоприятна светлина, съм премълчал много подробности и често съм „казвал нещо, което не е така“.
Това Мнение се затвърдило у него, защото забелязал, че както по формите на тялото си приличам на другите яхуси — освен по някои неща, в които те имат предимство, като сила, бързина и подвижност, дълги нокти и някои други особености, който не зависели от природата; така, съдейки по описанието ми на живота, нравите и действията ни, той намирал същата близка прилика в душевните ни наклонности. Известно било — каза той, — че яхусите се мразят един друг повече, отколкото мразят животните от други видове; причината, с която се обяснявало Това, била грозотата на собствения им образ, която всички виждат у останалите, но не и у себе си. Ето защо отначало започнал да мисли, че е благоразумно от наша страна да си покриваме телата и посредством това изобретение до голяма степен да крием един от друг уродливостта си, която иначе би била направо непоносима. Но сега разбрал, че греши; и че разприте на животните в неговата страна се дължели на същите причини както нашите, според както му ги бях описал. Защото (рече той), ако хвърлите между пет яхуса храна, достатъчна за петдесет, вместо да ядат тихо и мирно, те ще се сбият, като всеки един непременно се лакоми сам да изяде всичко; по тази причина обикновено карали един слуга да застане близо до тях, докато се хранят на открито, а онези, които държали у дома, връзвали на разстояние един от друг. Че когато някоя крава умре от старост или от злополука, ако някой хоинъм не успее да я прибере за собствените си яхуси, яхусите от околностите идвали на стада да я отнесат и тогава ставала битка, подобна на описаните от мен, като от двете страни си нанасяли страшни рани с нокти, макар рядко да им се удавало да се убиват един друг по липса на такива удобни смъртоносни оръдия, каквито ние сме изобретили. При други случаи подобни битки ставали без видима причина между яхусите от няколко околни местности, като яхусите от една област издебвали всеки удобен случай да изненадат онези от съседната, за да ги заварят Неподготвени. Но ако начинанието им се оказвало несполучливо, те се завръщали у дома и по липса на врагове започвали помежду си онова, което аз съм наричал гражданска война.