Господарят ми каза, че в някои местности в неговата страна имало лъскави камъни с различни цветове, които яхусите страшно много обичали; и когато тези камъни били заровени в земята, както се случвало, дни наред те ровели с ноктите, за да ги измъкнат навън, после ги отнасяли и ги трупали на купчини на скришни места в колибите си, като все се оглеждали предпазливо, от страх да не би някой от другарите им да открие скритите съкровища. Каза, че изобщо не можел да разбере причината за това тяхно неестествено влечение, нито пък за какво може да им служат тези камъни; но сега смятал, че това може би произлиза от същата алчност, която аз считах за присъща на човешкия род. Веднъж за опит тайно махнал куп такива камъни от мястото, където един негов яху ги бил заровил: когато користолюбивото животно видяло, че съкровището му го няма, то надало такива силни писъци, че събрало цялото стадо, ревало отчаяно, след което взело да хапе и драска останалите; ограбеният яху започнал да линее, не щял да яде, нито да спи, нито да работи, докато господарят ми не заповядал на един слуга тайно да върне камъните в същата дупка и да ги скрие, както били преди; и когато неговият яху ги открил, веднага му се върнало доброто настроение; но се погрижил да ги премести в по-добро скривалище; оттогава бил много работливо животно. Освен това господарят ми ме увери, а и сам бях забелязал, че най-ожесточените битки стават най-често в полетата, където изобилствуват тези лъскави камъни, и тези битки били причинявани от постоянните нашествия на съседни яхуси.
Той каза, че обикновено когато двама яхуси намерят такъв камък в полето, докато се карат кой да го вземе, трети яху се възползува от кавгата и го отнася. Господарят ми упорито поддържаше, че това доста приличало на нашите съдебни процеси; и за да запазя доброто ни име, реших да не му обяснявам, че се заблуждава, тъй като разрешението на спора, което той спомена, беше много по-справедливо от много съдебни решения у нас; защото ищецът и ответникът тук не губеха нищо освен камъка, за който се биеха; докато нашите съдилища никога не биха прекратили едно дело, докато едната или другата страна все още притежава нещо.
Моят господар продължи своето слово и каза, че това, което прави яхусите най-противни, е лакомията, с която безразборно изяждат каквото им попадне — било билки, корени, плодове, разложено месо или всичко заедно; било характерно за техния нрав, че повече им се услаждала храна, която можели да заграбят или да отмъкнат крадешком някъде отдалеч, отколкото много по-добра храна, която им се дава в къщи. Ако имало достатъчно плячка, те ядели до пръсване, но природата ги научила да ядат след това някакъв корен, който предизвиквал пълно изпразване на червата.