Също така имало друг вид много сочен корен, рядък и труден за намиране, за който яхусите се биели много ожесточено и който смучели с голяма наслада — той имал същото въздействие, което виното има върху нас. Този корен ги карал понякога да се прегръщат, а друг път да се дерат; ревели, хилели се, дърдорели, търкаляли се, най-после падали и заспивали в калта.
Аз действително забелязах, че яхусите са единствените животни в тази страна, предразположени към болести; те обаче са много по-малобройни, отколкото болестите по конете у нас, и тези долни животни ги хващат не поради това, че се отнасят зле с тях, а поради собствената си мръсотия и лакомия. В езика им има само едно най-общо название за тези болести, което е заемка от името на животното и се нарича „хнеа яху“ или яхуска болест; а като цяр им предписват смес от собствените им изпражнения и урина, която насила им пъхат в гърлото. Често съм виждал, че то дава резултат — и в името на общественото благо без стеснение го препоръчвам на сънародниците си като чудесен специалитет срещу всички болести, предизвикани от пресищане.
Що се отнася до науката, управлението, изкуствата, производството и тям подобни, моят господар призна, че не намирал почти нищо общо между яхусите на онази страна и нашите. Защото той само искал да види каква прилика имало в характера ни. Наистина чувал бил някои любопитни хоинъми да казват, че в повечето стада имало нещо като управляващ яху (както у нас има водач или главен елен в парковете), който винаги бил телесно по-уродлив и по-злобен по нрав от останалите. Този водач обикновено си имал любимец, колкото може по-подобен нему, чиято работа била да ближе краката и задника на господаря си и да подкарва женските яхуси в колибата му; за което от време на време го награждавали с парче магарешко месо. Този любимец бил омразен на цялото стадо; ето защо, за да се пази, той винаги гледал да стои близо до водача. Обикновено продължавал да заема тази служба, докато се намери по-лош от него; но още с уволнението му неговият заместник повеждал всички яхуси в областта, млади и стари, мъжки и женски, и всички заедно го покривали от глава до пети с изпражненията си. Доколко обаче това можело да се приложи за нашите царски дворове, любимци и министри, господарят ми каза, че аз най-добре ще преценя.
Не поисках да отвърна на този злобен намек, който принизяваше човешкия разум под ума на обикновено ловджийско куче с достатъчно разум да различава и следва вика на най-способното куче в сюрията, без да греши.
Моят господар ми каза, че у яхусите имало някои забележителни качества, които той не чул да споменавам или съм споменал съвсем бегло, когато му бях говорил за човешкия род. Каза, че у тези животни, както и у други зверове, женските са общи; но се различавали по това, че женската яху приемала мъжкия, докато е бременна; и че мъжките се карали и биели с женските така свирепо, както и помежду си, И едното, и другото показвало такава степен на нечувана жестокост, до каквато никое друго разумно същество не е стигало.
Друго нещо, което го учудвало у яхусите, било странната им склонност към гадост и мръсотия; докато всички други животни сякаш имат естествена любов към чистота.
Колкото до двете предишни обвинения, на драго сърце изобщо не отговорих, защото една дума не можех да кажа в защита на хората, иначе бих бил склонен да го направя. Но лесно можех да защитя човешкия род срещу обвинението, че е единствен по своята нечисто плътност, ако в тази страна имаше свине (каквито за мое нещастие нямаше); а макар те да са може би по-мили четвероноги от яхусите, все пак най-смирено не мога да си представя как, честно казано, ще претендират да са по-чисти; и негова светлост сам щеше да признае това, ако беше видял колко гадно се хранят и какъв мръсен навик имат да се въргалят и спят в калта.
Господарят ми също спомена още едно качество, което слугите му открили у някои яхуси и което му било напълно необяснимо. Той каза, че понякога на някой яху скимвало да се свие в един ъгъл, да легне, да реве, да стене и да отблъсква с крак всички, които се приближат до него. макар да е млад и дебел и да не му липсва нито храна, нито вода; и слугите съвсем нямали представа какво му е. Единственият цяр бил да му дадат да върши тежка работа, след което той неминуемо идвал на себе си. Нищо-не казах в отговор на тези думи от любов към собствения си род;
все пак ясно можах да открия истинския зародиш на меланхолията, от която страдат само мързеливите, сладострастните и богатите; които бих се наел да излекувам, ако принудително бъдат подложени на същия режим.