След това негова светлост отбеляза, че често някоя женска яху заставала зад насип или храст да заглежда минаващи млади мъжки яхуси, после се появявала и скривала, като правела много странни жестове и гримаси;
забелязали, че в такъв момент тя издавала много неприятна миризма; и когато някой от мъжките тръгвал към нея, тя бавно се отдръпвала, като често поглеждала назад, и с престорен вид на уплаха побягвала към някое удобно място, където знаела, че мъжкият ще я последва. При други случаи, ако някоя чужда женска дойдела при яхусите, три-четири от тях се събирали около нея, оглеждали я, дърдорели, хилели се и я душели; сетне си тръгвали с жестове, които като че ли изразявали презрение и надменност.
Господарят ми може и да е поукрасявал фактите при тези предположения, които черпеше от собствените си наблюдения или от онова, което му бяха разказвали други; обаче аз си помислих с известно удивление и с голямо прискърбие, че у жените по инстинкт се намират зачатъци на похот, кокетство, критикарство и сплетни.
Очаквах всеки момент господарят ми да обвини яхусите, че се отдават на онези противоестествени желания у двата пола, толкова разпространени у нас. Но изглежда, че природата не е била дотам веща учителка; и тези по-изтънчени удоволствия са изцяло продукт на придобито умение и разум в нашата част на земното кълбо.
ГЛАВА VIII
Авторът дава различни подробности за яхусите. Големите добродетели на хоинъмите. Как възпитават и упражняват младежта. Общото им събрание
Тъй като би следвало аз да познавам човешката природа много по-добре, отколкото смятах, че е възможно да я познава моят господар, неговата характеристика на яхусите можеше много лесно да се отнася за самия мен и сънародниците ми; и аз смятах, че бих могъл да направя допълнителни открития от собствени наблюдения. Затова често молех негова светлост да ми разреши да отида сред яхуските стада в околността; на което той винаги любезно се съгласяваше, понеже беше напълно убеден, че омразата, която изпитвам спрямо тези животни, ще попречи да бъда покварен от тях. Негова светлост заповяда на един свой слуга — много силно, честно и добродушно доресто конче-да ме пази; без неговата закрила не смеех да се спусна в подобни приключения- Защото вече разказах на читателя как тези омразни животни ме бяха тормозили веднага след пристигането ми. По-късно на три-четири пъти за малко не попаднах в лапите им, когато се отдалечавах на по-голямо разстояние без кортика си. А имам основание да вярвам, че те донякъде са се досещали, че съм от техния вид, за което аз самият им помагах, като си навивах ръкавите, излагах пред тях голите си ръце и гърди, когато защитникът ми беше с мен; тогава се приближаваха и подражаваха на действията ми като маймуни, но винаги с явни признаци на голяма омраза; така дивите чавки преследват домашната гарга, обута с чорапи и с шапка на глава, когато случайно попадне между тях.
От най-ранна възраст яхусите са извънредно пъргави; все пак веднъж успях да хвана един малък тригодишен яху и се опитах всякак да го прилаская, за да се успокои; но малкото дяволче нададе такъв вик и почна да драска и хапе така свирепо, че се принудих да го пусна; и то много навреме, защото цяло стадо възрастни яхуси ни заобиколиха, привлечени от крясъците му; но като видяха, че нищо му няма (защото то побягна), и понеже дорестото конче беше наблизо, те не посмяха да се приближат. Забелязах, че младото животно смърдеше ужасно, и вонята беше като на невестулка или на лисица, но много по-неприятна. Забравих да спомена още една подробност (а може би читателят ще да ми прости, ако изобщо я бях изпуснал). докато държех омразното животно в ръцете си, то се изходи и целия ме покри с мръсните си изпражнения, състоящи се от жълто течно вещество; но за щастие наблизо имаше поточе и там се поизчистих; макар че не посмях да се явя пред господаря си, преди миризмата да изветрее от дрехите ми.
Доколкото можах да разбера, яхусите са най-неподатливите на обучение животни и могат само да теглят коли и да носят товари. Все пак съм на мнение, че този недостатък се дължи главно на вироглавия и непокорния им нрав. Защото са хитри, злобни, вероломни и отмъстителни. Те са силни и издръжливи, но страхливи и вследствие на това са нагли, долни и жестоки. Казват, че червенокосите и от двата пола Са по-похотливи и пакостливи от останалите, които те все пак превъзхождат по сила и енергия.
Хоинъмите държат яхусите, които използуват, в колиби недалеч от къщите си, а останалите изпращат навън по полята, където те изравят корени, ядат различни бурени и търсят мърша или понякога улавят невестулки и лухимуси (вид диви плъхове), които лакомо изяждат. Природата ги е научила да изкопават с ноктите си дълбоки дупки по склоновете и там лежат, всеки отделно; само бърлогите на женските са достатъчно големи, за да поберат и две-три малки.