От ранна възраст плуват като жаби и могат дълго да стоят под водата, където често ловят риба; а женските я занасят в къщи за малките. По този повод, надявам се, читателят ще ми прости, ако му разкажа едно странно приключение.
Един ден, когато бях излязъл със защитника си — дорестото конче — и понеже беше много горещо, аз го помолих да ме пусне да се окъпя в близката река. Той се съгласи, аз веднага се съблякох съвсем гол и тихо слязох в реката. Случайно една млада женска яху стояла зад един рид и ме видяла как се събличам; възбудена от страст, както ние с коня предположихме, тя се затича със страшна скорост и скочи във водата на пет ярда от мястото, където се къпех. В живота си не съм се уплашвал толкова; кончето пасеше на известно разстояние, без да подозира, че може да ми се случи нещо; тя ме прегърна по най-излиятелен начин; аз изревах колкото ми глас държи и конят изтича при мен в галоп, при което тя ме пусна най-неохотно и скочи на отсрещния бряг, където застана, като непрекъснато виеше, вперила поглед в мен, докато се обличах.
Тази случка бе много забавна за господаря ми и семейството му, а за мен — обидна. Защото вече не можех да отричам, че съм истински яху от глава до пети, щом женските имат естествена наклонност към мен като към някого от собствения им вид; при това косата на това животно не беше червена (което можеше да се сметне като извинение за нейното малко ненормално желание), а черна като трънка, и лицето , общо взето, не беше толкова противно на вид, както останалите; защото според мен тя нямаше повече от единадесет години.
Тъй като съм живял три години в тази страна, предполагам, че читателят ще очаква аз, както всички пътешественици, да кажа нещо за нравите и обичаите на обитателите й, изследването на които действително беше главната ми задача.
Тъй като тези благородни хоинъми са по природа склонни към всички добродетели и нямат понятие, нито дори представа за пороците у едно разумно същество, главната им максима е да развиват разума и всецяло да се ръководят от него. По това кое е разумно, у тях не се спори както у нас, където хората могат с приемливи доводи да поддържат различни становища по един въпрос;
техният разум веднага ти се налага убедително; както би трябвало да става, когато не е примесен, помрачен или обезобразен от страсти и личен интерес. Спомням си колко безкрайно трудно ми беше, докато накарам господаря ми да разбере какво значи думата „мнение“ или как може даден въпрос да бъде спорен; защото разумът ни учи да потвърждаваме или да отричаме единствено когато сме сигурни; а извън рамките на познанията си не можем да правим нито едното, нито другото. Така че полемиките, препирните, споровете, категоричността при неверни или съмнителни твърдения са злини, непознати у хоинъмите, По същия начин, когато му обяснявах различните ни теории в естествознанието, той се удивляваше, че едно същество с претенции за разум може да има високо мнение за себе си единствено по чуждите догадки, и то за неща, за които дори да имаме сигурни познания, те ни са съвсем безполезни. По този въпрос той бе напълно съгласен с мисълта на Сократ, както ни я предава Платон; споменавам това като най-високата чест, която мога да отдам на този цар на философите. Често съм си мислил какви опустошения би предизвикало такова учение в европейските библиотеки; колко пътища към славата биха били преградени тогава в научния свят.
Приятелството и доброжелателството са двете главни добродетели на хоинъмите; и те не се срещат само у няколко души, а включват целия род. Защото отношението към странника, дошъл от най-далечни краища, не се различава от това към най-близкия съсед и където и да отива, чужденецът се чувствува като у дома си. Хоинъмите извънредно много спазват приличието и учтивостта, но нямат никаква представа за церемониалност. Те не изпитват обич към жребчетата и кобилчетата си; грижите, които полагат за възпитанието им, се основават изцяло на предписанията на разума. Забелязах, че няма разлика в обичта, която господарят ми проявяваше към малките на съседа си и към своите. Те приемат, че природата ги учи да обичат целия вид и именно само разумът прави разлика между хората, когато е налице по-висша степен на добродетел.
Когато женските хоинъми са се ожребили и имат едно мъжко и едно женско конче, те престават да се сношават със съпрузите си, освен ако загубят едно от малките вследствие на злополука, което се случва много рядко; в такъв случай те пак се събират; а когато подобно нещастие се случи на хоинъм, чиято съпруга не може вече да ражда, някоя друга двойка му дава едно от кончетата си и после пак се сношават, докато майката отново стане жребна. Тази предпазливост се налага, за да не бъде обременена страната с прекалено много обитатели. Но за породата от по-низши хоинъми, отглеждани за слуги, няма толкова строги ограничения; на тях се разрешава да имат по три от всеки пол, за да прислужват на знатните семейства.