При браковете те правят много внимателен подбор на цветовете, избирайки такива, които няма да дадат неприятна смесица в породата. Силата е най-ценното качество у мъжкия и хубостта — у женската; не защото тези качества пораждат любов, а за да се предпази родът от израждане;
ако се случи женската да притежава голяма сила, избира се съпруг, който да се отличава с хубостта си. Те изобщо не мислят за ухажване, любов, подаръци, зестри и наследства; нито пък в езика им има думи за съответните понятия. Младите двойки се срещат и се събират само защото така са решили родителите и приятелите им; това става пред очите им всеки ден и те го приемат като едно от необходимите действия на разумни същества- Но никога не се е чувало да се оскверни брак или да се наруши целомъдрието; брачната двойка прекарва целия си живот в същите приятелски отношения и със същото взаимно благоразположение, каквото имат към всички останали от вида си, с които се срещат; без ревност, обич, кавги или недоволство.
Във възпитанието на младежта от двата пола техният метод е отличен и заслужава да го възприемем. Не се разрешава на младите до осемнадесетгодишната си възраст да вкусят овес освен в определени дни; мляко — много рядко; през лятото пасат два часа сутрин и два часа привечер, което и родителите им също спазват; на слугите обаче не се разрешава повече от половината от това време;
голяма част от тревата се докарва в къщи и прислугата я яде, когато е най-удобно временно да остави работата си.
От младежта от двата пола също така се изисква да се научат на въздържание, трудолюбие, пъргавост и чистота. На моя господар се струваше чудовищно, дето даваме на женските различно образование, отколкото на мъжките, като се изключат някои домакински работи; по този начин, както той много правилно забеляза, половината от нашето население било годно само да ражда деца; и да се оставят децата на грижите на такива безполезни животни, било според него още по-животинско.
Но хоинъмите приучват младите да бъдат силни, бързи и издръжливи, като ги карат да се надбягват нагоре и надолу по стръмни хълмове или по твърд, каменист терен;
и когато цели се облеят в пот, заповядват им да скачат презглава в някое езерце или река. Четири пъти годишно младите от няколко области се събират да покажат умението си да тичат, скачат и в други прояви на сила и пъргавост; на тези срещи награждават победителя или победителката с хвалебствена песен в негова или нейна чест. На това тържество слугите подкарват към полето стадо яхуси, натоварени със сено, овес и мляко за пиршеството на хоинъмите; след което веднага ги връщат обратно, за да не се погнуси от вида им събралото се множество.
Всяка четвърта година на пролетното равноденствие се свиква представителен съвет на цялата нация, който се събира в една равнина на около двадесет мили от нашата къща и трае пет-шест дена. Тук се разглежда състоянието на различните области; дали са богати на сено, овес, крави или яхуси, или има недостиг. И където липсва нещо (а това рядко се случва), веднага им се доставя необходимото по единодушно съгласие, като всеки дава своя дял. Тук също така се урежда въпросът за децата: например, ако един хоинъм има две мъжки, той прави размяна с друг, който има две женски; и когато някое дете умре при злополука, а майката е твърде стара да се жреби, определя се кое семейство в областта да роди друго, за да попълни загубата.
ГЛАВА IX
Големите разисквания в Общото събрание на хоинъмите; и как завършваха те. Учеността на хоинъмите. Техните сгради. Как стават погребенията. Несъвършенствата на езика им
Едно такова общо събрание се състоя, когато бях там около три месеца преди заминаването ми, и моят господар отиде като представител на нашата област. В този съвет подновиха старите си дебати, всъщност единствените, които изобщо стават в страната им; за които моят господар ми разказа най-подробно, когато се върна.
Въпросът беше дали яхусите да бъдат изтребени от лицето на земята. Един от членовете на съвета, който бил за избиването им, представил няколко много силни и убедителни довода; той твърдял, че освен дето яхусите били най-мръсните, противни и уродливи животни, създадени от природата, те били и най-непокорни, неподатливи на възпитание, пакостливи и злобни: скришом смучели мляко от бозките на кравите на хоинъмите; убивали и изяждали котките им, изпотъпквали овеса и тревата им, ако не ги следят непрекъснато; и вършели хиляди други безобразия. Той обърнал внимание на едно всеизвестно предание, че яхусите не са били винаги обитатели в страната им, а че преди много векове две такива животни се появили на една планина; дали са породени от горещото слънце върху вонлива кал и тиня или от морската утайка и пяна, не било известно. Тези яхуси се размножили и потомството им за кратко време толкова нараснало, щото плъзнало из цялата страна като същинска напаст. Хоинъмите, за да се отърват от това зло, устроили общ лов и най-после оградили цялото стадо; и като убили по-старите, всеки хоинъм задържал по двама млади яхуси в кучешка колиба, опитомил ги, доколкото едно тъй диво по природа животно се поддава на опитомяване, и ги използувал като впрегатен добитък и за превоз. Смятал, че сигурно има много истина в това поверие и че било изключено тези същества да са илнхмиамши, тоест първоначалните жители на страната, тъй като хоинъмите, както и всички други животни, изпитвали към тях силна омраза; и макар напълно да заслужавали тази омраза заради лошия си нрав, ако бяха туземци, тя никога нямало да стане толкова силна или в противен случай яхусите отдавна щяха да бъдат изтребени. Изтъкнал, че понеже се понравило на населението да използува яхусите като слуги, то много неблагоразумно изоставило отглеждането на магарета, които са красиви животни, лесни за гледане, по-питомни и чисти, без противна миризма и достатъчно силни да се използуват за работа, въпреки че отстъпват на яхусите по пъргавост;