и макар и ревът им да не е приятен звук, той е далеч за предпочитане пред ужасното виене на яхусите.
Още няколко хоинъми се изказали в същия дух; тогава моят господар предложил на събранието едно разрешение, заимствувано от един мой намек. Той приемал преданието, споменато от преждеговорившия почитаем член на събранието, и заявил, че споменатите два яхуса, първите, появили се сред тях, били докарани тук по море; че като стигнали до суша и като ги изоставили другарите им, те се оттеглили в планините и постепенно дегенерирали, докато с течение на времето станали много по-диви от тям подобните в страната, от която дошла първоначалната двойка. Имал основание да твърди това, защото сега притежавал един чуден яху (имайки пред вид мен), за когото повечето били чували и когото мнозина от тях били виждали. След това им разказал как първоначално ме намерил, че цялото ми тяло било покрито с изкуствено съчетание от кожи и косми на други животни; че съм говорел на собствен език и че основно съм научил техния; че съм му разказал злополуките, които са ме докарали тук; че като ме видял без покривалото ми, бил съм съвсем като яху във всяка част на тялото, само че по-бял, не толкова космат и с по-къси нокти. Той добавил, че съм се опитал да го убедя, че в моята и в други страни яхусите действували като управляващо, разумно животно и държели хоинъмите в робство; че у мен забелязал всички качества на яху, само малко по-облагороден и под влияние на известен проблясък на разум, който обаче стоял толкова по-ниско спрямо разума на хоинъмите, колкото яхусите от тяхната страна стояли по-ниско от мен; че между другите неща съм споменал за един наш обичай да скопяваме хоинъмите, когато са млади, за да стават по-кротки; че тази операция била лесна и безопасна; че не било срамота да се учат на мъдрост от животни, както мравката ги учи на трудолюбие, а лястовицата (така превеждам думата „лиханх“, макар тази птица да е много по-голяма) — на строеж. Че това изобретение би могло да се прилага на по-младите яхуси тук; така, освен че ще станат по-послушни и по-годни за работа, след известно време ще престане да съществува целият този вид, без да ги убиват. Че междувременно би трябвало да се посъветват хоинъмите да отглеждат магарета, които не само били по-ценни животни във всяко отношение, но имали и предимството, че са годни за работа на пет години, а другите — едва на дванадесет.
Това е всичко, което моят господар счете за уместно да ми каже при този случай за станалите разисквания в Големия съвет. Но благоволи да премълчи една подробност, която засягаше лично мен и злополучните последици на която скоро изпитах, както ще научи читателят, когато му дойде времето, и от която датират всички последващи нещастия в живота ми.
Хоинъмите нямат писменост, следователно всичките им знания се предават устно от поколение на поколение. Но тъй като няма много забележителни събития в живота на един толкова единен народ, склонен по природа към всички добродетели, изцяло ръководен от разума и напълно откъснат от други народи, историята лесно се запазва, без да се обременява паметта им. Вече отбелязах, че те не страдат от болести и затова не се нуждаят от лекари. Обаче имат отлични лекарства, направени от билки, за да се лекуват, ако случайно си набият или порежат глезена или копитото на някои остър камък, както и за други наранявания по различните части на тялото.