Годината те изчисляват по въртенето на Слънцето и Луната, но не я делят на седмици. Хоинъмите са много добре запознати с движенията на тези две небесни светила и разбират какво представляват затъмненията; но по-далеч от това не са стигнали в астрономическите си познания.
Трябва да им се признае, че в поезията превъзхождат всички останали смъртни; силата на сравненията им и подробните им и точни описания са наистина неподражаеми. Техните стихове изобилствуват с двете и обикновено съдържат възвишени идеи за приятелство и доброжелателство или похвали за победителите в състезания и други физически упражнения. Сградите им, макар и много груби и прости, не са неудобни и са добре приспособени да ги пазят от студ и жега. У тях има едни дървета, които израстват съвсем прави и чиито корени се разхлабват, когато станат на четиридесет години, така че падат при първата буря; хоинъмите изострят долния им край с остър камък (те не знаят да използуват желязото), забиват тези колове в земята на около десет инча един от друг и след това запълват междините с рогозки от овесена слама или понякога с плет. Покривът, както и вратите се правят по същия начин.
Хоинъмите си служат със ставата между глезена и копитото на предните си крака, както ние използуваме ръцете си, и то много по-сръчно, отколкото можех отначало да си представя. Видях една бяла кобила от нашето семейство с тази става да вдява игла (която й заех нарочно). По същия начин си доят кравите, жънат овеса и вършат всичката работа, за която са необходими ръце. Имат някакви твърди кремъци и от тях, като ги търкат с други камъни, си правят сечива, които използуват вместо клинове, брадви и чукове. Със сечива, направени от тези кремъци, те също така косят сено, жънат овес, който расте там из полята в диво състояние; яхусите теглят колите със снопи до вкъщи, а слугите ги овършават под навеси, за да изкарат зърното, след това се прибира в складове. Те си изработват груби глинени и дървени съдове и пекат глинените на слънце.
Освен ако им се случи някаква фатална злополука, хоинъмите умират само от старост. Погребват ги в най-затънтените места, като приятелите и роднините им не изразяват нито радост, нито скръб при смъртта им; а и умиращият не проявява повече съжаление, че напуска света, отколкото ако се връща в къщи, след като е бил на гости у някой съсед. Спомням си как господарят ми веднъж бе уговорил с един негов приятел и семейството му да дойдат у дома по някаква важна работа; на определения ден госпожата и двете й деца дойдоха много късно; тя се извини за две неща: първо за мъжа си, който — това бяха думите й — случайно именно тази сутрин „лхнунх“. Тази дума е много изразителна на техния език, но трудно се превежда на английски; тя означава „оттегля се при първата си майка“. Извинението й, загдето не е дошла по-рано, беше, че тъй като мъжът й умрял късно сутринта, доста време се съветвала с прислугата си къде да намерят удобно място да положат тялото му; и видях, че у нас тя беше весела и добре разположена, както всички останали. Тя почина три месеца по-късно.
Те обикновено живеят до седемдесет или седемдесет и пет години, много рядко до осемдесет; няколко седмици преди смъртта си усещат как постепенно губят сили, но не изпитват болки. През това време приятелите им ги посещават, защото на тях самите е по-трудно от обикновено да излизат, а и не им доставя удоволствие както преди. Обаче около десет дена преди смъртта си, която рядко пресмятат погрешно, те връщат посещението на най-близките си съседи, като се возят в удобни шейни, теглени от яхуси; с тези шейни си служат не само при този случай, но и при дълги пътувания, когато остареят или ако са окуцели при някоя злополука. И така, когато умиращите хоинъми правят тези посещения, те тържествено се сбогуват с приятелите си, като че ли заминават за далечен край на страната, където възнамеряват да прекарат останалата част от живота си.
Не зная дали заслужава да се отбележи, че хоинъмите нямат дума в езика си, която да означава нещо лошо освен тези, с които описват уродливостта и лошите качества на яхусите. Така, за да назоват безразсъдството на някой слуга, опущението на дете, камък, който порязва краката им, по-продължително лошо или необикновено за сезона време и тям подобни, към всяка дума прибавят епитета „яху“. Например: „хнм яху“, „унахолм яху“, „инлхм-ндуихлма яху“ и лошо построена къща — „инхолнхнм-рохлн яху“.