С голямо удоволствие бих се разпрострял още върху нравите и добродетелите на този превъзходен народ; но , тъй като възнамерявам наскоро да издам отделен том на тази тема, читателят може да се справи с него. Междувременно ще продължа разказа за собствената си печална съДба.
ГЛАВА X
Как щастливо авторът устройва живота си между хоинъмите. Той става много по-добродетелен вследствие на общуването си с тях. Разговорите им. Господарят му го предупреждава, че трябва да напусне страната. Той припада от скръб, но се подчинява. Измисля начин да направи кану, завършва го с помощта на друг слуга и поема по море напосоки
Бях доволен и предоволен от начина, по който си бях устроил живота. Господарят ми беше заповядал да ми построят една стая по тяхному, на около шест ярда от къщата; стените и пода измазах с глина и покрих с рогозки; сам измислих как да ги направя, суках коноп, който расте там в диво състояние, и си направих нещо като дюшек; напълних го с пера на различни птици, които бях хванал с примки, направени от яхуски косми; тези птици бяха също отлична храна. Изработих два стола с ножа си, като дорестото конче ми помагаше в по-грубата и по-трудна работа. Когато дрехите ми съвсем се износиха, направих си други от кожите на зайци и на едно красиво животно, по големина приблизително колкото заек, наречено „пухнех“, чиято кожа е покрита с много фин мъх. От тези кожи си направих и доста прилични чорапи. На обувките си поставих дървени подметки, като изрязах парчета от едно дърво и ги прикрепих към коженото горнище, а когато кожата се износи, замених я с изсушени на слънце яхуски кожи. Често си взимах мед от хралупи, който смесвах с вода или го ядях с хляб. Никой по-добре от мен не е потвърдил истинността на следните две максими: че човешките нужди много лесно се задоволяват и че нуждата учи човека. Радвах се на отлично здраве и душевно спокойствие; не ме огорчи вероломството или непостоянството на приятел, нито можеше да ми навреди таен или явен враг. Нямах причина да подкупвам, лаская или своднича, за да си осигуря благоволението на някой големец или на любимеца му. Не се нуждаех от защита срещу измама или потисничество: тук нямаше лекар, който да погуби тялото ми, нито адвокат, който да ме опропасти;
нямаше доносчик, който да следи какво казвам и какво върша, нито срещу възнаграждение да измисля обвинения против мен; нямаше присмехулници, критикари, клеветници, джебчии, бандити, крадци, адвокати, сводници, шутове, комарджии, политици, остроумни, сприхави хора, скучни събеседници, полемисти, изнасилвани, убийци, разбойници, учени; нямаше водачи, нито привърженици на партии и клики; никой не насърчаваше порока чрез съблазън или личен пример; нямаше тъмници, секири, бесилки, бичове, позорни стълбове; нямаше нечестни търговци или работници; нямаше високомерие, суетност или превзетост; празноглави самохвалци, побойници, пияници, уличници или сифилитици; нямаше кресливи, развратни и разточителни съпруги; глупави, надменни педанти;
отегчителни, арогантни, свадливи, шумни, гръмогласни. празни, тщеславни, ругаещи приятели; нямаше негодници, издигнати от калта заради своите пороци; нямаше благородни хора, хвърлени в калта заради добродетелите си; нямаше лордове, безделници, съдии или учители по танц.
Господарят ми беше много благосклонен към мен и ме представяше на различни хоинъми, които идваха на гости или бяха канени на вечеря у дома, и най-любезно разрешаваше да оставам в стаята и да слушам разговорите им. Той и гостите му често благоволяваха да ми задават въпроси и да изслушват отговорите ми. Също тъй понякога имах честта да придружавам господаря си, когато правеше посещения. Никога не си позволявах да говоря освен в отговор на техен въпрос; и тогава вътрешно съжалявах, защото беше загуба на ценно време, което иначе можех да използувам за собственото си усъвършенствуване; но безкрайно много се радвах на положението си на скромен слушател при тези беседи, при които се разговаряше само за полезни неща, и то съвсем кратко, но с най-уместни думи и (както вече казах) се спазваше най-голямо благоприличие, без никаква официалност; никой не говореше, ако сам не бе доволен от думите си и без да достави удоволствие на другарите си; не се прекъсваха, не си досаждаха, не се разгорещяваха и не изказваха противоречиви мнения. У тях е възприето схващането, че когато хората се събират, едно кратко мълчание действува много благотворно на разговора; и аз сам установих, че е така; защото по време на тези кратки паузи им идваха нови идеи, от които разговорът много се оживяваше. Те обикновено разговарят за дружба и доброжелателство; за ред и стопанство; понякога за видимите явления в природата или за стари предания; за някои решения, които трябва да се вземат при следващото Общо събрание; и често за различните достойнства на поезията. Мога да добавя, без да проявя суетност, че присъствието ми често им даваше достатъчно теми за разговори, защото беше повод за господаря ми да разправи на приятелите си за мен и за страната ми, след което всички благоволяваха да обсъждат човешкия род в не много благоприятна светлина; и по тази причина не ще повторя онова, което казваха; нека само ми бъде разрешено да забележа, че негова светлост, за мое удивление, сякаш бе схванал нрава на яхусите много по-добре от мен. Той изреждаше всичките ни пороци и слабости и откриваше много други, за които никога не бях му споменавал, като изхождаше само от предположения: какви качества биха могли да проявяват техните яхуси, ако притежаваха малко разум; и заключенията му показваха, с твърде голяма вероятност да е прав, колко долно и окаяно ще да е такова създание.