Съвсем откровено признавам, че малкото ценни познания, които имам, са придобити от лекциите, които чух от моя господар и от разговорите между него и приятелите му; и по бих се гордял да слушам тях, отколкото да заповядвам на най-големите и мъдри съвети в Европа. Възхищавах се на силата, хубостта и бързината на хоинъмите;
и такова съзвездие от добродетели у толкова приятни личности ми вдъхваше най-дълбоко уважение. Наистина отначало аз не изпитвах естественото страхопочитание, което яхусите и всички останали животни изпитват към тях; но то постепенно се породи у мен, много по-скоро, отколкото предполагах, и бе примесено с почтителна любов и благодарност, задето благоволяваха да ме отличават от останалите мен подобни.
Когато мислех за семейството си, за приятелите и сънародниците си или изобщо за човешкия род, аз ги приемах за такива, каквито са всъщност — яхуси — телом и духом, може би малко по-цивилизовани и надарени със способността да говорят; но хора, които не използуват разума за нищо друго, освен да засилват и умножават пороците;
докато техните събратя в тази страна имаха единствено пороците, дадени им от природата. Когато случайно виждах отражението на собственото си тяло в някое езеро или извор, извръщах глава, ужасен и отвратен от себе си; и ми беше по-малко противно да гледам един обикновен яху, отколкото собствения си образ. Покрай това, че разговарях с хоинъмите и често им се любувах, почнах да подражавам на походката и жестовете им, което вече ми е станало навик; и приятелите ми често ми казват направо, че припкам като кон, което обаче приемам като голям комплимент; нито ще отрека, че понякога, когато говоря, гласът и обноските ми наподобяват тези на хоинъмите, и ни най-малко не се обиждам, когато чувам да ми се подиграват за това.
Живеех щастливо и бях убеден, че съм се установил в тази страна до края на дните си. Обаче една сутрин моят господар прати да ме повикат по-рано от обикновено. Забелязах по лицето му, че е доста смутен и се чуди как да подхване онова, което трябва да ми каже. След кратко мълчание той промълви, че не знаел как ще приема онова, което ще ми съобщи: а именно, че на последния Общ съвет когато засегнали въпроса за яхусите, представителите го упрекнали, загдето държи един яху (имайки пред вид мен) в семейството си по-скоро като хоинъм, отколкото като грубо животно. Било известно, че често разговарял с мен, като че ли от моето общество може да извлече полза или удоволствие; че такава практика не била съвместима с разума или с природата и че сред тях не били чували да е ставало подобно нещо. Следователно Съветът го подканял или да ме използува като останалите животни от моя род, или да ми заповяда да отпътувам обратно за мястото, откъдето съм дошъл. Че първото от тези средства било решително отхвърлено от всички хоинъми, които ме бяха виждали в неговия дом или в техните; защото така твърдели те- съм имал наченки на разум и ако той се прибавел към естествената порочност на тези животни, имало основания да се опасяват, че ще ми се удаде да ги примамя в гористите и планински части на страната и да ги поведа нощем на тълпи, за да убиват добитъка на хоинъмите, понеже яхусите са по природа ненаситни и не обичат труда.