Господарят ми добави, че хоинъмите от околността ежедневно настоявали пред него да изпълни съвета на Събранието и той не можел повече да отлага. Съмнявал се, че ще мога да доплувам до някоя друга страна; затова искал аз да измисля някакво превозно средство, подобно на онези, които му бях описал, годно да ме носи по море;
собствените му слуги и тези на съседите му щели да ми помагат в работата. В заключение каза, че колкото до него, съгласен бил Да ме държи на своя служба до края на живота ми; Защото видял, че съм се излекувал от някои лоши навици и склонности, като съм се стараел, доколкото ми позволява по-низшата природа, да подражавам на хоинъмите.
Тук е уместно да обърна внимание на читателя, че в тази страна решение на Общото събрание се нарича „хнхлояин“, дума, която означава съвет, призив, подканване; по-точно не мога да предам смисъла, защото те не могат да си представят как е възможно едно разумно същество да бъде принуждавано; то може само да бъде съветвано, подканвано, тъй като никой не може да не се подчини на разума, без да се откаже от претенциите си да бъде разумно същество.
Скръб и отчаяние ме обзеха, когато чух думите на господаря си; не можех да издържа на ужасната мъка и припаднах в краката му. Когато дойдох на себе си, той ми каза, че ме помислил за умрял (защото тези същества не се поддават на глупави природни слабости). Отвърнах със слаб глас, че смъртта би била твърде голямо щастие;
и макар да не мога да осъждам Съвета за подканването му, нито настойчивостта на приятелите му, все пак, според моята слаба и несигурна преценка, смятам, че не би било несъвместимо с разума, ако Съветът бе по-снизходителен. Че аз не мога да преплувам дори една левга, а най-близката земя до тяхната може да е на разстояние над сто левги;
че много материали, необходими за направата на малък плавателен съд, който да ме отнесе, изобщо липсват в тази страна, обаче все пак ще се опитам да направя лодка, за да се подчиня на негова светлост и да изразя благодарността си към него, макар и да смятам задачата за неизпълнима и следователно вече считам себе си за човек, обречен на гибел. Че голямата вероятност да загина най-малко ме плаши; защото, дори да предположим, че по някакво необикновено стечение на обстоятелствата оцелея, как бих могъл спокойно да приема мисълта да прекарам дните си сред яхуси и отново да се отдам на предишната поквара поради липса на живи примери, които да ме водят и държат в пътя на добродетелта. Че твърде добре ми е известно на какви сериозни съображения се основават всички решения на мъдрите хоинъми и че тези решения не могат да бъдат разколебани от доводите на един окаян яху като мен. Затова, след като най-смирено му благодарих за предложението му да ме улесни, като нареди на слугите си да ми помагат при строежа на лодката, и като поисках да ми дадат разумен срок за една толкова трудна задача, казах му, че ще се постарая да запазя жалкия си живот; и че ако някога се върна в Англия, храня надежда да бъда полезен на собствения си род, като величая прославените хоинъми и предложа на човечеството да подражава на добродетелите им.
Моят господар ми отговори много любезно с няколко думи и ми определи срок от два месеца, за да завърша лодката си; и заповяда на дорестото конче, слуга като мен (на толкова голямо разстояние съм от тях, че мога да си позволя да го нарека така), да следва наставленията ми, защото казах на господаря си, че неговата помощ ще ми стига, а и знаех, че то има слабост към мен.
Първата ми работа беше заедно с него да отида до онзи край на брега, където разбунтуваните моряци ми бяха заповядали да сляза на суша. Изкачих се на една височинка и като огледах морето на всички посоки, стори ми се, че съзирам малък остров в североизточна посока. Извадих джобния си далекоглед и ясно го различих на около пет левги според пресмятанията ми; но на дорестото конче се струваше, че е само едно синьо облаче; тъй като нямаше представа за никоя страна освен собствената си, то не можеше така умело да различава далечни предмети навътре в морето, както ние, които имаме пряк допир с тази стихия.
След като открих този остров, престанах да се колебая; реших, ако се окаже възможно, там да започне моето изгнание, като оставя на съдбата да реши какви ще са последствията.
Прибрах се у дома и след като се посъветвах с дорестия кон, отидохме в една горичка на известно разстояние от къщи, където аз с ножа си, а той с остър кремък, много изкусно завързан по тяхному за дървена дръжка, отрязахме много дъбови пръти, дебели колкото тояга, и няколко по-големи ствола. Но няма да обременявам читателя с подробно описание на начина, по който изработих лодката; достатъчно е да кажа, че след шест седмици с помощта на дорестия кон — той вършеше онази част от работата, която изискваше най-много усилия — приготвих лодка, подобна на индианско кану, но много по-голяма;