покрих я с яхуски кожи, здраво съшити с конопени конци, собственоръчно направени от мен. И платното ми беше от кожи на същото животно; но използувах най-младите, които ми попаднаха, защото кожата на по-старите беше прекалено жилава и дебела; също така се снабдих с четири гребла. Запасих се с варено месо от зайци и птици и взех две съдини, едната пълна с мляко, а другата с вода.
Опитах кануто си в едно доста голямо езеро близо до къщата на господаря и след това поправих каквито недостатъци открих; запълних всички пролуки с яхуска лой, докато стана здраво и устойчиво, за да може да носи и мен, и товара ми. И когато кануто беше завършено, наредих да бъде закарано до морския бряг на кола, теглена много внимателно от яхуси, под надзора на дорестия кон и още един слуга.
Когато всичко беше готово и дойде денят на моето заминаване, аз се сбогувах с господаря си, с жена му и с цялото семейство, като проливах сълзи, с покрусено от скръб сърце. Но негова светлост от любопитство, а може би (ако мога да кажа така, без това да се вземе като проява на суетност) отчасти от любезност към мен бе твърдо решен да ме изпрати до кануто и покани няколко негови съседи и приятели да го придружат. Бях принуден да чакам прилива повече от час и когато видях, че вятърът е благоприятен — духаше в посока на острова, към който възнамерявах да се насоча, — за втори път се сбогувах с господаря си; тъкмо понечих да легна пред краката му и да целуна копитото му, когато той ми направи честта леко да го повдигне до устата ми. Добре ми е известно колко са ме критикували, задето споменавам тази подробност. На одумниците е угодно да приемат за невероятно една толкова знатна личност да се унижи дотам, че да почете едно толкова нискостоящо същество като мен. Освен това добре зная колко склонни са някои пътешественици да се хвалят с проявено към тях изключително благоразположение. Но ако тези одумници по-добре познаваха благородния и вежлив нрав на хоинъмите, скоро щяха да променят мнението си.
Поднесох почитанията си на останалите хоинъми, които придружаваха негова светлост; след това, като се качих в кануто, потеглих.
ГЛАВА XI
Опасното пътуване на автора. Той пристига в Нова Холандия с надежда да се установи там. Бива ранен със стрела от един туземец. Хващат го и насила го закарват на португалски кораб. Голямата любезност на капитана. Авторът пристига в Англия
Започнах това безнадеждно пътуване на 15 февруари 1714 /15, в девет часа сутринта. Вятърът беше много благоприятен; аз обаче отначало си служех само с греблата; но предвиждайки, че скоро ще се изморя и че е твърде вероятно вятърът да промени посоката си, осмелих се, да вдигна малкото платно; и така, с помощта на отлива, напредвах, доколкото можех да преценя, със скорост от една левга и половина на час. Господарят ми и приятелите му все още бяха на брега, докато почти се загубих от погледа им; и често чувах дорестия кон (който открай време ме обичаше) да вика: „Хнуй ила ниха маях яху“ — „Пази се, любезни яху.“
Намерението ми беше, ако е възможно, да открия някой малък необитаван остров, но все пак достатъчно голям, за да мога да си доставям всичко най-необходимо с труда си; това бих счел за по-голямо щастие, отколкото да бъда пръв министър в най-изискания кралски двор в Европа; толкова противна ми беше мисълта да се върна и заживея в едно яхуско общество, управлявано от яхуси. Защото, в усамотението, което търсех, щях да мога да се радвам на собствените си мисли и да размишлявам върху добродетелите на неподражаемите хоинъми, без да имам случай да изпадна в пороците и покварите на мен подобните си.
Читателят може би си спомня какво разказах, когато екипажът ми се разбунтува срещу мен и ме заключи в каютата. Как прекарах там няколко седмици, без да знам в каква посока плуваме; и когато ме свалиха на брега в голямата лодка, как моряците ми се заклеха, вярно или невярно, че не знаели в коя част на света се намираме. Аз обаче тогава смятах, че се намираме на около десет градуса южно от нос Добра Надежда, или на около 45 градуса южна ширина, както долових от няколко общи думи, които си размениха пред мен, и предположих, че плаваме на североизток с намерение да стигнем в Мадагаскар. И макар това да не беше нищо повече от догадка, все пак реших да се насоча на изток, надявайки се да стигна до югозападния бряг на Нова Холандия и може би до някакъв остров, за какъвто мечтаех, разположен западно от Нова Холандия. Вятърът духаше право от запад и към десет часа вечерта пресметнах, че съм изминал най-малко осемнадесет левги в източна посока; тогава съзрях един мъничък остров на около половин левга разстояние, до който скоро стигнах. Той беше само една скала с тясно заливче, изваяно от бурите по естествен път. Тук оставих кануто и като се изкачих по скалата, ясно видях на изток земя, която се простираше от юг към север. Цяла нощ спах в кануто; и като отново отплувах рано на следващата сутрин, седем часа по-късно пристигнах в югоизточния край на Нова Холандия. Това потвърди у мен убеждението, което отдавна имам, че картите поставят тази страна поне три градуса по на изток, отколкото е всъщност; това мое мнение преди много години бях казал на добрия ми приятел г-н Херман Мол50 и му изложих основанията си, макар той да е предпочел да следва други автори.