ГЛАВА XII
Правдивостта на автора. С каква цел публикува това произведение. Той порицава пътешествениците, които се отклоняват от истината. Авторът се оправдава и доказва, че не е имал лоши намерения при написването на тази книга. Отговор на едно възражение. Как се основават колонии. Авторът хвали родината си. Оправдава се правото на короната да притежава страните, описани от автора. Трудностите при завоюването им. Авторът се прощава с читателя; той описва как ще живее в бъдеще; дава добри съвети и завършва
И така, любезни читателю, аз правдиво ти предадох историята на моите пътешествия в продължение на шестнадесет години и повече от седем месеца; при което съм обръщал по-малко внимание на украшателството, отколкото на истината. Можех може би като други писатели да те смайвам със странни, необикновени истории; но предпочетох да предам голи факти с най-прост стил; защото главната ми цел беше да ти дам знания, а не да те забавлявам.
Лесно е за нас, които пътуваме в много далечни страни, рядко посещавани от англичани или други европейци, да описваме чудни животни по море и по суша. Докато главната цел на един пътешественик би трябвало да бъде да направи хората по-мъдри и по-добри и да разшири кръгозора им чрез лошите и добрите примери в разказите си за чужди краища.
От все сърце бих желал да се издаде закон, който да задължава всеки пътешественик, преди да му се разреши да публикува описание на пътешествията си, да се закълне пред председателя на Камарата на лордовете и пазителя на държавния печат, че всичко, което възнамерява да опише, е, доколкото се простират знанията му, чистата истина; защото тогава хората няма вече да бъдат измамвани, както става, а някои писатели, за да се харесват повече книгите им, натрапват най-груби лъжи на непредпазливия читател. На по-млади години с голямо удоволствие съм чел различни книги за пътешествия; но тъй като оттогава съм обходил повечето краища на земното кълбо и съм имал възможност да опровергая много баснословни разкази въз основа на собствените си наблюдения; поради това четенето на подобни книги ми е опротивяло и се изпълвам с възмущение, като гледам колко нагло заблуждават лековерното човечество. Ето защо, тъй като познатите ми благоволиха да сметнат, че скромните ми усилия ще се приемат благосклонно в родината ми, аз си наложих максимата, от която никога не се отклонявам, строго да се придържам към истината; наистина изключено е изобщо да се поддам и на най-малкото изкушение да се отклоня от нея дотогава, докато си спомням беседите и примера на благородния ми господар и другите прославени хоинъми, чиито скромен слушател толкова дълго имах честта да бъда.
Nec si miserum fortuna Sinonem sinxit, vanum etiam, mendecemque improba fiuget.51
Много добре ми е известно колко трудно може човек да си създаде име с писания, които не изискват нито гений, нито ученост, нито какъв да е друг талант освен добра памет или точен дневник. Също така зная, че писатели на пътни бележки, както и съставителите на речници, потъват в забвение под тежестта и масата на новопоявилите се, които съответно се намират най-отгоре. Има голяма вероятност пътешествениците, които тепърва ще посещават страните, описани в тази моя книга, да открият допуснати от мен грешки (ако има такива) и да прибавят много нови свои Открития; по този начин ще ме изтласкат от моята популярност и ще заемат мястото ми, докато най-после светът забрави, че изобщо някога съм писал. Това действително би било голямо огорчение за мен, ако пишех за слава; но тъй като единственото ми намерение бе да пиша за благото на обществото, не мога истински да се разочаровам. Защото кой може да чете за добродетелите, които споменах у славните хоинъми, без да се засрами от собствените си пороци, когато се счита за единственото разсъдливо, управляващо животно в страната си? Не ще кажа нищо за далечните страни, където яхуси имат ръководна роля; между които най-непокварените са бробдингнагците, чиито мъдри максими относно нравствеността и управлението за нас би било щастие да спазваме. Но ще се въздържа и няма да се разпростирам повече по този въпрос; по-скоро ще оставя здравомислещия читател сам да си каже думата и да прилага на дело поуките.
Твърде голямо е задоволството ми, че не е възможно това мое произведение да предизвика отрицателна критика; защото какво може да се възрази на един писател, който разказва само неукрасени събития, станали в толкова далечни страни, където нямаме никакви търговски интереси и с които изобщо нямаме никакви отношения? Най-грижливо съм избягвал всеки недостатък, в който често и твърде основателно обвиняват авторите на пътеписи. Освен това ни най-малко не се меся в никоя партия, а пиша без страст, пристрастие и зла воля срещу кой да е човек или група от хора. Пиша с най-благородната цел да осведомявам и поучавам човешкия род, който мога, без да е нескромно, да твърдя, че превъзхождам поради ползата, която извлякох от дългото си общуване с най-съвършените хоинъми. Пиша не за печалба или похвала. Никога не допускам и една дума, която би могла да се приеме като критика или която би могла и в най-малка степен да засегне дори най-обидчивите. Така че, надявам се, мога основателно да се обявя за безупречен автор; срещу когото цялото онова племе, състоящо се от възразители, коментатори, не ще може да намери материал, върху който да упражни дарбите си.
51
Ако и несправедливата съдба да е направила Синон нещастен, не ще го направи също суетен и лъжец (лат.). — Б. пр.