Признавам — някои ми подшушнаха, — че съм бил длъжен, като английски поданик, още при завръщането си да представя меморандум на някой министър; защото всички територии, открити от английски поданици, принадлежат на короната. Но се съмнявам дали така лесно бихме завоювали страните, за които пиша, както Фернандо Кортес покори голите американци. Лилипутите, смятам, едва ли струват разноските по изпращането на флота и армия, която да ги покори; и се съмнявам дали би било благоразумно или безопасно да се направи опит срещу бробдингнагците; или дали английските войници биха се чувствували особено спокойни с летящия остров над главите им. Хоинъмите наистина не изглежда да са така добре подготвени за война, наука, която изобщо не познават, особено срещу метателни оръжия. Обаче ако бях министър, никога не бих могъл да дам съвет да се предприеме нашествие срещу тях. Те не знаят какво е страх и тяхното благоразумие, единодушие и любов към родината напълно биха компенсирали всички слабости във военното изкуство.
Представете си двадесет хиляди хоинъми да връхлетят върху една европейска армия, да разстроят редиците, да обърнат колите, да направят на пихтия лицата на бойците със страшни удари на задните си копита; защото напълно биха заслужили, характеристиката, дадена на Август: recalci trat undique tutus.52
Но вместо да правя предложения за завладяването на тази благородна нация, бих предпочел хоинъмите да са в състояние, а и да са склонни да пратят достатъчен брой свои събратя, за да цивилизоват Европа; като ни научат на основните принципи на чест, справедливост, истина, въздържание, обществено чувство, сила на духа, целомъдрие, приятелство, доброжелателство и вярност. Имената на всички тези добродетели все още са запазени сред нас в повечето езици и се срещат у съвременни, както и у древни автори; което мога да удостоверя от собствения си не твърде голям читателски опит.
Но имах още една причина, която ме правеше по-малко склонен да разширявам владенията на негово величество с откритията си; право да си кажа, у мен се породиха известни съмнения доколко владетелите действуват справедливо при такива случаи. Например една банда пирати биват отнесени от буря в неизвестна посока; най-накрая едно момче съзира земя от мачтата; те слизат на брега, за да грабят и плячкосват; виждат един кротък народ, биват приети сърдечно, дават на страната ново название, официално я завладяват от името на краля, издигат някоя изгнила талпа или камък вместо паметник, убиват две-три дузини от туземците, насила отвличат още няколко дузини за мостра, завръщат се у дома и всичко им се прощава. Това е началото на ново владение, придобито по силата на божествено право. При пръв удобен случай се изпращат кораби; прогонват или избиват туземците, изтезават владетелите им, за да открият златото им; дава се пълна свобода да се извършат всякакви безчовечни и похотливи дела, земята вони от кръвта на обитателите й; и тази презряна банда от касапи, използувани за толкова благочестива експедиция, създава съвременна колония, за да покръсти и цивилизова един идолопоклоннически и варварски народ.
Признавам обаче, че това Описание ни най-малко не се отнася до британския народ, който може да служи за пример на целия свят с мъдростта, грижата и справедливостта, с които заселва колонии; с щедрите дарения за преуспяването на религията и науката; с избора на благочестиви и способни пастори, които да разпространяват християнството; с предпазливостта, с която заселва областите с хора от метрополията, които са сдържани в действията и думите си; с голямата му грижа за правораздаването, като снабдяват гражданската администрация във всичките свой колонии с най-способните чиновници, чужди на всякаква поквара; и като венец на всичко за това, че изпраща най-бдителните и добродетелните губернатори, които нямат друга цел освен щастието на хората, които управляват, и опазване честта на краля- техния господар. — .