Но тъй като народите, които описах, не изглежда да имат някакво желание да бъдат завладени и поробени, избивани и прогонвани от колонисти, нито пък в страните им йзобилствуват злато, сребро, захар или тютюн, аз скромно разсъдих, че те съвсем не представляват подходящ обект за нашето усърдие, за нашата доблест или за интересите ни. Обаче ако хората, които това засяга, намират за добре да не споделят мнението ми, готов съм да свидетелствувам под клетва, ако бъда призован по законен ред, че никой европеец не е посещавал тези страни преди мен; искам да кажа, ако може да се вярва на обитателите им. Освен ако се повдигне спор относно двамата яхуси, за който се разправя, че се появили преди много векове на една планина в Хоинъмландия; от което се е създало мнението, че тази раса животни са се породили там; а те, доколкото ми е известно, може и да са били англичани, което наистина бях склонен да подозирам, съдейки по чертите на техните потомци, макар и вече много обезобразени. Но въпроса доколко това може да се използува за изявяването на претенции, предоставям на специалистите по колониално право.
Но колкото до формалността да вляза във владение на тези земи от името на своя суверен, това изобщо нито ведНъж не ми мина през ума; и дори да ми бе хрумнало подобно нещо, в положението, в което се намирах тогава, твърде е възможно от благоразумие и самосъхранение да го бих отложил за по-благопрйятен момент.
След като с това отговорих на единственото възражение, което може да ми бъде направено като пътешественик, сега се сбогувам окончателно с любезните си читатели и ще се завърна към собствените си размишления в градинката си в Редриф; за да прилагам отличните уроци по добродетел, които научих сред хоинъмите; да уча яхусите от собственото си семейство, доколкото са възприемчиви животни; често да гледам собствения си образ в огледалото и по такъв начин, ако е възможно, с време да свикна да търпя вида на човешко същество; да скърбя за жестокостта към хоинъмите в собствената ми страна, но винаги да се отнасям с уважение към тях заради благородния ми господар, семейството и приятелите му и цялата хоинъмска раса; на които нашите имат честта да приличат по всичките си черти, колкото и да е дегенерирал интелектът им с течение на времето.
Миналата седмица започнах да разрешавам на жена си да се храни с мен на най-далечния край на дълга маса; и да отговаря (съвсем накратко) на малкото въпроси, които й задавам. Но тъй като миризмата на яху все още ми е много противна, винаги хубаво си запушвам носа с цвят от седефче, лавандула или тютюневи листа. И макар да е трудно за човек в напреднала възраст да се отърве от стари навици, не съм загубил надежда след време да търпя компанията на някой съсед яху, без опасенията, които все още изпитвам при вида на зъбите и ноктите му. Може би не би ми било толкова трудно да се примиря с яхуския род, ако те се бяха задоволили само с онези пороци и безразсъдство, на които природата им дава право. Аз не се ядосвам, като видя адвокат, джебчия, полковник, глупак, лорд, комарджия, политик, развратник, лекар, лъжесвидетел, подкупвач, предател и тям подобни; всичко това е в реда на нещата; но когато видя един уродлив глупак, прояден от болести телом и духом и изпълнен с надменност, веднага губя търпение и избухвам; и никога не ще разбера как ложе подобен порок да се съчетава с такова животно. Мъдрите и добродетелни хоинъми, у които изобилствуват всички достойнства, красящи едно разумно същество, нямат дума за този порок в езика си, в който липсват названия за лоши неща, като изключим изразите, описващи противните качества на яхусите им; между тези изрази не можеха да отличат дума за надменност по липса на основно разбиране на човешката природа, такава, каквато се проявява в други страни, където това животно има ръководна роля. Но аз, имайки по-голям опит, ясно съзрях наченки на този порок у дивите яхуси.
Хоинъмите обаче, чийто живот се ръководи от разума, се гордеят с добрите си качества толкова, колкото аз бих се гордял, че ми липсва крак или ръка — нещо, с което никой нормален човек не би се хвалил, макар да е крайно нещастен без тях. Спирам се по-обширно на тази тема, понеже искам обществото на един английски яху да ми стане що-годе поносимо; ето защо тук умолявам всеки, който има и следа от този смешен порок, да не смее да ми се мярка пред очите.