При тези развлечения често има смъртни случаи; в архивите са записани голям брой подобни нещастия. Аз сам видях как двама-трима от състезателите си счупиха ръка или крак. Но опасността е още по-голяма, когато самите министри получат заповед да покажат своята ловкост, тъй като, стараейки се да надминат себе си и съперниците си, те се напрягат дотам, че едва ли има някой измежду тях, който да не е падал поне веднъж; а неколцина са падали и по два-три пъти. Уверяваха ме, че година-две преди да пристигна в Лилипутия, Флимнап щял да си счупи врата, ако не бил паднал върху една от кралските любовници, която случайно се била излегнала под въжето и омекотила удара, като възглавница. Има също така и едно друго развлечение за особени случаи; това представление се играе само пред императора, императрицата и първия министър. Императорът слага на масата три тънки копринени нишки, шест инча дълги. Едната е синя, другата червена и третата зелена11. Тези конци са предназначени за награди на онези, които императорът е склонен да отличи в знак на особено благоволение. Церемонията се извършва в тронната зала на негово величество, където участниците трябва да преминат през изпитание по ловкост, съвсем различно от първото; в никоя страна, нито в Стария, нито в Новия свят, не съм виждал нещо подобно. Императорът държи с две ръце пръчка в хоризонтално положение, а състезателите се приближават един по един по няколко пъти ту от едната, ту от другата страна и или я прескачат, или пропълзяват под нея — според това дали пръчката е вдигната високо или свалена ниско. Понякога императорът държи единия край, а първият министър другия; понякога министърът я държи сам. Който играе ролята си най-пъргаво и издържи най-дълго на скачане и пълзене, се награждава със синята копринена нишка; следващият получава червената и третият — зелената; тези нишки се носят опасани два пъти около кръста; и рядко ще видите високопоставена личност която да не е декорирана с някоя от тях.
Тъй като ежедневно разкарваха пред мен армейските коне, както и конете от кралските конюшни, те престанаха да се плашат и идваха до самите ми крака, без да се стряскат, Ездачите ги караха да прескачат ръката ми, която слагах на земята; а един от императорските ловци прескочи със своя едър жребец крака ми, обут в обувка, което беше наистина огромен скок. Един ден и аз имах щастието да забавлявам императора по твърде необикновен начин. Помолих го да нареди да ми донесат няколко пръчки, два фута дълги и дебели колкото обикновен бастун; негово величество заповяда на главния надзорник на горите да даде надлежните разпореждания и на следната сутрин шестима дървари пристигнаха с шест коли, всяка теглена от осем коня. Взех девет пръчки и ги забих здраво в земята така че да се образува четириъгълна фигура с площ два и половина квадратни фута. Взех четири други пръчки и ги завързах хоризонтално от ъгъл до ъгъл на около два фута от земята; после прикрепих носната си кърпа на деветте пръчки, които бяха забити отвесно, и я изтеглих от всички страни, докато се опъна като кожа на барабан, а четирите хоризонтални, които стърчаха пет инча по високо от кърпата, служеха като ограда от всички страни. Когато свърших работата си, помолих императора да изпрати взвод от най-добрите си конници, двадесет и четири на брой, да отидат да се обучават на тази площадка. Негово величество одобри предложението и аз вдигнах войниците горе един по един, както бяха въоръжени и възседнали конете, заедно със съответните офицери, които щяха да ги обучават. Щом се строиха, те се разделиха на два отряда и представиха една показна схватка — стреляха с тъпи стрели, измъкнаха мечовете си, бягаха и се преследваха, нападаха и отстъпваха; с една дума, показаха най-добрата военна дисциплина, каквато съм виждал. Хоризонталните пръчки предпазваха конниците и конете да не паднат от сцената. Императорът бе така възхитен от представлението, че заповяда то да бъде повторено няколко пъти през следните дни; и веднъж пожела да го вдигна, за да даде знак на войниците да започнат; с големи усилия той успя да придума императрицата да ми позволи да я вдигна със стола й на два ярда от сцената, откъдето можеше да гледа цялото представление. За мое щастие не се случи никаква злополука по време на тези забавления;