само веднъж буйният кон на един от капитаните, както риеше с копитото си, проби дупка в кърпата ми; кракът му се хлъзна в нея, той събори ездача си и сам падна. Веднага помогнах и на двамата: покрих дупката с едната си ръка, а с другата свалих конниците по същия начин, по който ги бях вдигнал горе. Конят, който падна, си бе навехнал левия преден крак, но ездачът остана невредим. Закърпих носната си кърпа, доколкото можах, обаче вече не разчитах на здравината й за подобни рисковани зрелища.
Два-три дни преди да получа свободата си, по време, когато забавлявах двора с подобни представления, пристигна вестоносец да съобщи на негово величество, че неколцина от неговите поданици, минавайки близо до мястото, където бях заловен, видели голяма черна маса със странна форма, която лежала на земята; средната й част достигала на височина човешки ръст, а краищата й се простирали наоколо в кръг, заемайки площ, по-голяма от спалнята на негово величество. Не било живо същество, както отначало се страхували, тъй като странният предмет лежал неподвижно на тревата и някои от тях го обиколили два-три пъти; неколцина се покачили на раменете на другарите си и стъпили на върха, който бил равен и плосък; тропайки с крака по него, открили, че отвътре е кухо. По тяхно скромно мнение този предмет вероятно принадлежал на Човека-планина и ако било угодно на негово величество, те биха се заели да го пренесат само с пет коня. Веднага разбрах за какво се отнася; и много се зарадвах да чуя тази новина. Изглежда, че когато след корабокрушението съм стигнал до брега, бил съм толкова замаян, че преди да дойда до мястото, където легнах да спя, шапката ми, която бях притегнал с връв под брадичката, докато гребях, и се беше държала през всичкото време, докато плувах, паднала, когато съм излязъл на суша; вероятно по някаква случайност връвта се е скъсала, без да забележа, и аз си мислех, че съм загубил шапката си в морето. Помолих настоятелно негово императорско величество да даде заповед да ми я донесат колкото е възможно по-скоро, като му обясних какво представлява намереният предмет и за какво служи. На следния ден коларите я докараха, но не в твърде добро състояние: бяха пробили две дупки в периферията, на инч и половина от ръба, и бяха закачили две куки в дупките; тези куки били вързани за хамута с дълго въже и така шапката ми била влачена над половин английска миля; но тъй като полето в тази страна е извънредно гладко и равно, беше се повредила по-малко, отколкото очаквах.
Два дни след тази случка на императора, който бе заповядал частите от войската, квартируващи във и около столицата, да бъдат в бойна готовност, му хрумна да се позабавлява по твърде странен начин. Той ме помоли да застана като древния колос с колкото е възможно по-разкрачени крака. После заповяда на своя генерал (той беше стар, опитен военачалник и голям мой покровител) да построи войските в сгъстен строй и да ги прекара в параден марш между краката ми; пехотата маршируваше в редици по двадесет и четири души, а конницата минаваше в редици по шестнадесет под звуците на барабани, с развети знамена и насочени напред копия. Тази войска се състоеше от три хиляди пехотинци и хиляда конника. Негово величество бе дал заповед по време на парада всеки войник да спазва, под страх на смъртно наказание, най-строго приличие спрямо моята личност; това обаче не попречи на някой от по-младите офицери да вдигнат очи нагоре, когато минаваха под мен. И да си призная истината, панталоните ми по това време се намираха в такова лошо състояние, че даваха повод за смях и възхищение.
Бях изпратил толкова много изложения и молби за освобождаване, че негово величество най-после постави въпроса на обсъждане в личния си кабинет и след това в държавния съвет, където против искането ми се обявил единствено Скайреш Болголам, който без никакво предизвикателство от моя страна бе благоволил да стане мой смъртен враг. Но въпреки неговите възражения предложението бе прието от целия съвет и утвърдено от императора. Този министър беше „галбет“, т. е. главен адмирал; ползуваше се с доверието на господаря си и имаше опитност в държавните дела, но беше винаги в мрачно и кисело настроение. Както и да е, най-после го убедили да отстъпи, ала той успял да издействува да го натоварят със съставянето на договора, по силата на който щях да бъда освободен и в който трябваше да се закълна, като сам определи всички условия в него. Този договор ми бе донесен лично от Скайреш Болголам, придружен от двама подсекретари и няколко високопоставени личности. След като ми прочетоха условията, поискаха да се закълна, че ще ги изпълнявам — най-напред по обичая на собствената си страна и след това по начина, предписан от техните закони, като държа десния си крак в лявата си ръка и поставя средния пръст на дясната си ръка на темето, а палеца върху крайчеца на ухото. Но тъй като читателят може би ще полюбопитствува да научи нещо за стила и начина на изразяване, присъщи на този народ, както и да узнае условията, при които ми бе възвърната свободата, аз, доколкото можах, преведох дословно целия документ и го представям тук на читателите си.