Откривам също, че Вашият печатар е бил дотолкова немарлив, щото е объркал времената и е сгрешил датите на отделните ми пътувания и завръщания, като не е посочвал точната година, месец и ден; а чувам, че след като е излязла книгата, моят оригинален ръкопис е бил унищожен изцяло. Аз също нямам у себе си никакъв препис, но все пак Ви изпращам някои поправки, които бихте могли да вмъкнете, ако някога има второ издание; не мога обаче да гарантирам за точността им и ще предоставя на моите проницателни и непредубедени читатели да ги съгласуват, както им е угодно.
Чувам, че някои от нашите морски яхуси критикували Моя моряшки език и на места го намирали неподходящ или остарял. Нямам вина за това: при първите ми пътувания, още на млади години, аз се учех от старите моряци и свикнах да говоря като тях. Но по-късно открих, че морските яхуси, подобно сухоземните яхуси, са склонни да употребяват новоизковани думи, които те изменят всяка година; и при това старият им жаргон толкова много се променя, че, както си спомням, при всяко мое завръщане в собствената ми страна аз едва разбирах новия им език. Забелязвам, че когато, воден от любопитство, някой яху от Лондон ме посети в дома ми, нито той, нито аз можем да изложим схващанията си по начин, разбираем за другия.
Ако упреците на яхусите можеха да ме засегнат, бих имал сериозни основания да се оплаквам, че някои от тях се осмеляват да приемат пътеписите ми за чиста измислица, плод на собственото ми въображение, и дори намекват че хоинъмите й яхусите не били по-реални от жителите на Утопия.
Всъщност трябва да призная, че що се отнася до хората от Лилипутия, Бробдинграг (така трябва да се пише тази дума, а не както погрешно е отпечатана Бробдингнаг) и Лапута, никога не съм чувал да има някой толкова самонадеян яху, който да отрича съществуването им или предадените от мен факти относно живота в тези страни, защото истината веднага убеждава всеки читател. А по-малко вероятно ли е моето описание на хоинъмите или яхусите, когато е явно, че в нашия град има хиляди яхуси, които се различават от своите оскотени събратя в Хоинъмландия само по това, че умеят да ломотят и не ходят голи. Аз написах тази книга за тяхно изправление, а не за да получа одобрението им. Всеобщата похвала на цялата им раса би имала по-малко значение за мен от цвиленето на двата изродени хоинъма, които държа в обора си, защото от хоинъмите, макар и да са изродени, аз все още придобивам някои чисти добродетели без примес от пороци.
Нима тези окаяни животни си въобразяват, че съм паднал толкова низко, та да се заловя да защищавам истинността на писанията си? Макар да съм яху, добре известно е по цяла Хоинъмландия, че благодарение на поученията и примера на моя бележит господар аз можах в течение на две години да се освободя (с крайни усилия, признавам) от проклетия навик да лъжа, да извъртам истината, да мамя и да говоря двусмислено, навик, дълбоко вкоренен в самата душа на целия човешки род и особено на европейците.
Имам да отправя и други упреци по този досаден случай, но се отказвам да тревожа повече и себе си, и Вас. Трябва открито да призная, че откакто съм се завърнал, някои пороци на яхуската ми природа са се съживили у мен вследствие разговорите, които по неизбежна необходимост водих с неколцина от Вашия яхуски вид и особено с членове на собственото ми семейство; иначе никога нямаше да се залавям с такова нелепо начинание да преобразявам яхуската раса в това кралство; но сега вече веднъж за винаги съм се отказал от всякакви подобни фантастични планове.
2 април 1727 г.
ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
Авторът на тези пътеписи, г-н Лемюъл Гъливър, е мой стар и близък приятел; а също и роднина от майчина страна. Изморен от множеството, което се стичаше в дома му в Редриф, преди около три години г-н Гъливър купи едно малко място с удобна къща близо до Нюърк в Нотингъмшиър, родния му край, където сега живее усамотено, дълбоко уважаван от съседите си.