Макар че г-н Гъливър е роден в Нотингъмшиър, където живееше баща му, чувал съм го да казва, че родът му е от Оксфордшир;
мога да потвърдя това, тъй като съм виждал в гробищата при черквата в Банбъри няколко гробници и паметници, на Гъливъровци.
Преди да напусне Редриф, той ми остави на съхранение следните книжа, като ми позволи да ги използувам, както намеря за добре. Прочетох този ръкопис внимателно три пъти: стилът е твърде обикновен и прост и по мое мнение единствената слабост на автора е, че подобно на всички пътешественици се увлича в подробности. В цялата книга се чувствува атмосфера на истинност и действително авторът се отличава с такава честност, щото между съседите му в Редриф е станало нещо като поговорка, когато някой твърди нещо, да казват че то е тъй вярно, като да го е казал г-н Гъливър.
По съвета на няколко достойни личности, на които с разрешение на автора дадох да прочетат ръкописа, сега си позволявам да представя тази книга на публиката, като се надявам, че тя ще представлява, поне за известно време, по-добро развлечение за нашите млади благородници, отколкото баналните политически и партийни драсканици.
Настоящият том щеше да бъде двойно по-дебел, ако не се бях осмелил да зачеркна безброй пасажи относно ветровете и приливите, отклоненията на компаса и местонахождението на кораба при различните пътешествия; подробни описания за управление на кораби при буря, предадени, с езика на моряците, както и всички сведения за географски дължини и ширини. Имам основания да се страхувам, че г-н Гъливър може да бъде малко недоволен, но реших да съобразя произведението, доколкото е възможно, с обикновения читател. Във всеки случай, ако моето невежество по морски въпроси ме е подвело да направя някои грешки, единствено аз съм отговорен за това; ако ли пък някой пътешественик прояви любопитство и пожелае да види цялото съчинение, такова, каквото то е излязло изпод перото на автора, готов съм да удовлетворя желанието му.
Повече сведения за автора читателят ще получи от първите страници на книгата.
Ричард Симпсън
ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА СВЕТА ОТ ЛЕМЮЪЛ ГЪЛИВЪР
Първоначално корабен лекар, а по-късно капитан на различни кораби
ЧАСТ ПЪРВА
ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ
ГЛАВА I
Авторът разказва за себе си и семейството си и какво най-напред го е подтикнало към пътешествия. Как претърпява корабокрушение и се спасява с плаване, как стига благополучно до брега на страната Лилипутия; как го пленяват и откарват във вътрешността на страната
Баща ми имаше малко имение в Нотингъмшиър; аз бях третият от петима сина. На четиринадесетгодишна възраст той ме изпрати в колежа „Еманюел“ в Кеймбридж, където прекарах три години, като се занимавах с учението си, но понеже разноските по издръжката ми бяха прекалено тежко бреме за скромното състояние на баща ми (макар че той ми отделяше съвсем оскъдна сума), постъпих като ученик при видния холандски хирург г-н Джеймз Бейтс, при когото изкарах четири години, а дребните суми, които баща ми изпращаше от време на време, разходвах, за да уча навигация и други раздели на математиката, от полза за онези, които възнамеряват да пътешествуват, защото винаги съм вярвал, че рано или късно ще имам щастието да пътувам по света. Когато напуснах г-н Бейтс, отидох при баща си и получих от него, от вуйчо си Джон и от някои други роднини помощ от четиридесет лири и обещание да ми пращат по тридесет лири за издръжката ми в Лайден; там учих медицина две години и седем месеца, тъй като знаех, че това ще ми бъде от полза при дълги морски пътувания.
Скоро след като се завърнах от Лайден, моят уважаван учител г-н Бейтс ме препоръча за корабен лекар на „Суолоу“, чийто капитан беше Ейбръхъм Панел; на тази служба прекарах три години и половина, като направих две-три пътувания до Близкия Изток и някои други страни. Когато се завърнах, реших да се установя в Лондон. Моят учител г-н Бейтс ме поощри и ме препоръча на мнозина пациенти. Наех част от една малка къща на улица Оулд Джуъри и тъй като ме посъветваха да се задомя, ожених се за г-жа Мери Бъртън, втора дъщеря на г-н Едмънд Бъртън, търговец на чорапи и плетива на улица Нюгейт, от когото получих четиристотин лири като зестра.
Но тъй като моят уважаван учител Бейтс се помина след две години, а приятели имах малко, работата ми започна да запада; защото съвестта ми не ми позволяваше да тръгна по кривия път като мнозина от моите събратя. Затова, след като се посъветвах с жена си и с някои мои познати, реших отново да тръгна по море. Бях последователно лекар на два кораба и в течение на шест години направих няколко пътувания до Източна и Западна Индия; така увеличих състоянието си. През свободните си часове четях най-добрите автори, както стари, така и съвременни, тъй като винаги се запасявах с голям брой книги; а когато бях на суша, наблюдавах обичаите и нравите на местните хора и изучавах езика им, и то с голяма леснина, тъй като имам доста силна памет.