Кралицата често ме задяваше за моята боязливост, и ме питаше дали хората от моята родина са такива големи страхливци като мен. Поводът беше следният. През лятото мухите бяха истинска напаст в царството; и тези омразни насекоми, всяко голямо колкото обикновена чучулига, с непрекъснатото си бръмчене и жужене около ушите ми почти не ме оставяха на мира, докато се хранех. Понякога кацваха на храната ми и оставяха там гадните си изпражнения или яйца, които виждах много добре, за разлика от местните обитатели, чието зрение не беше така остро като моето за по-дребни предмети. Понякога кацаха на носа или челото ми и ме ужилваха много болезнено, като издаваха противна миризма; и аз много ясно виждах следите на онова лепливо вещество, което според думите на нашите естественици дава възможност на тези същества да ходят с краката нагоре по таваните. Голяма мъка беше за мен да се защищавам срещу омразните животни и не можех да се сдържам и да не се сепвам, когато кацаха по лицето ми. Джуджето имаше обичай да улавя в ръка известен брой от тези насекоми, както правят у нас учениците, и изведнъж да ги пусне под носа ми, нарочно за да ме уплаши и да забавлява кралицата. Защитното ми средство беше да ги разсичам на парчета с меча си, докато хвърчат във въздуха; сръчността, с която вършех това, предизвикваше всеобщо възхищение.
Спомням си една сутрин, когато Глъмдалклич ме бе поставила с кутията ми на прозореца, както правеше при хубаво време, за да подишам чист въздух (не се решавах да позволя да закачат кутията на пирон над прозореца, както закачаме кафези в Англия). Бях вдигнал един от прозорците18, седях на масата и закусвах с парче сладкиш; над двадесет оси, примамени от миризмата, долетяха в стаята ми и забръмчаха по-силно от ручилата на двадесет гайди. Някои от тях се нахвърлиха на сладкиша ми и го отнесоха парче по парче; други хвърчаха около главата и лицето ми, като силно ме смутиха с шума си, така че изпаднах в най-голям ужас да не би да ме ужилят. Аз обаче имах смелостта да стана, да извадя кортика си и да ги нападна, както летят. Убих четири, а останалите избягаха; и незабавно затворих прозореца. Тези насекоми бяха големи колкото яребици; извадих жилата им и открих, че са дълги инч и половина и остри като игли. Грижливо ги запазих всичките; впоследствие ги показвах заедно с други редки предмети в различни краища на Европа; като се върнах в Англия, дадох три от тях на Грешъм Коледж, а четвъртото запазих за себе си.
ГЛАВА IV
Описание на страната. Предложение за поправка на съвременните географски карти. Кралският дворец и бегло описание на столицата. Как е пътувал авторът. Описание на главния храм
Сега възнамерявам да дам на читателя кратко описание на тази страна, доколкото я обходих, а това ще рече — на не повече от две хиляди мили около столицата Лорбрулгруд. Защото кралицата, която всякога съпровождах, никога не отиваше по-далеч, когато придружаваше краля по време на официалните му пътувания; тя оставаше в града, докато негово величество се върнеше от обиколката на границите. Цялостните владения на този монарх заемат пространство от около шест хиляди мили на дължина и от три до пет хиляди на ширина. От което не мога да не заключа, че нашите географи в Европа много грешат, като предполагат, че между Япония и Калифорния няма нищо освен море — защото открай време съм бил на мнение, че трябва да има някаква земна маса, която да уравновесява големия Тартарски континент; и те следователно би трябвало да поправят земните и морските карти, като прибавят тази обширна земя към северозападната част на Америка; начинание, в което с готовност ще им окажа помощ. Кралството е полуостров, който завършва на североизток с верига от планини, тридесет мили високи и напълно непроходими поради вулканите по върховете им. И най-големите учени не знаят какви хора живеят отвъд тези планини или дали изобщо има някакви обитатели. От трите други страни страната е заобиколена от океана. В цялото кралство няма нито едно единствено пристанище, а онези части на крайбрежието, където се изливат реките, са така осеяни с остри скали и морето е почти винаги толкова бурно, че никой не дръзва да излезе в открити води и с най-малка лодка; така че тези хора са лишени от каквито и да било връзки с останалия свят. Но големите реки са пълни с кораби и изобилствуват с чудесни риби; от морето рядко ловят риба, защото морските риби по размер са като европейските и следователно не си струва труда да се ловят; от което става ясно, че като създава растения и животни с такива невероятни размери, природата напълно ги е ограничила в този континент; а причините за това явление оставям да бъдат установени от философите. От време на време обаче улавят някой кит, който случайно вълните са блъснали в скалите и който простият народ яде с най-голяма охота. Виждал съм китове с толкова големи размери, че тамошен човек едва може да вдигне един кит на рамо; а понякога ги донасят в покрити кошове в Лорбрулгруд като любопитно зрелище; видях един кит, поставен в блюдо на кралската трапеза, и това минаваше за голяма рядкост; но не забелязах да се хареса на краля;