Освен голямата кутия, в която обикновено ме носеха, кралицата нареди да ми направят една по-малка, около дванадесет квадратни фута и десет фута висока, за по-голямо удобство при пътуване; защото другата беше твърде голяма, за да се побере на скута на Глъмдалклич, и пречеше в каляската; направи я същият майстор, който работи изцяло по мои указания. Тази пътническа стаичка беше пълен квадрат с по един прозорец в средата на три от страните и всеки прозорец от външната страна имаше телена решетка, за да ме предпазва от злополуки по време на дълги пътешествия. На четвъртата страна, която нямаше прозорец, бяха прикрепени две здрави скоби; през тях, когато ми хрумнеше да се возя на кон, човекът, който ме носеше, прокарваше кожен колан и го закопчаваше през кръста си. С това задължение се натоварваше някой сериозен, доверен слуга, на когото можех да разчитам било когато придружавах краля и кралицата при официалните им пътувания, било когато ми се щеше да разгледам градината, да направя посещение на някоя високопоставена дама или на някой министър при кралския двор, ако се случеше в такъв момент Глъмдалклич да е неразположена, тъй като скоро аз станах известен и уважаван сред най-висшите сановници, по-скоро заради благоразположението на техни величества краля и кралицата, отколкото за някакви мои лични достойнства. По време на пътуванията, дотегнеше ли ми каляската, някой слуга на кон прикрепваше към колана си моята кутия и я поставяше пред себе си върху възглавница; а оттам, през трите прозореца на трите страни на кутията, пред мен се откриваше околността. В тази стаичка имах походно легло и хамак, който висеше от тавана, два стола и маса, умело завинтени за пода, та да не се подмятат от друсането на коня или на каляската. А тъй като отдавна бях свикнал на морски пътувания, тези люшкания, макар понякога да бяха много силни, не ме смущаваха кой знае колко.
Всеки път, когато ми се приискваше да разгледам града, използувах пътната си стаичка, която Глъмдалклич държеше на скута си, седнала в нещо като открит стол-носилка, вдигнат, както бе прието в тази страна, от четирима мъже и съпроводен от още двамина, облечени в ливреи на прислужници на кралицата. Хората, които бяха чували за мен, с голямо любопитство се тълпяха около носилката. И момичето бе така любезно да кара носачите да спират и ме поставяше върху ръката си, за да могат по-добре да ме видят.
Имах голямо желание да разгледам главния храм и особено кулата към храма, която се смята за най-високата в кралството. Затова един ден моята гледачка ме занесе там, но да си кажа право, върнах се разочарован; защото височината й не е повече от три хиляди фута, сметнато от земята до върха. А като имаме пред вид разликата между ръста на тези хора и на нашите в Европа, няма какво толкова да й се възхищаваме, нито пък изобщо може да се равнява, пропорционално взето (ако паметта не ме лъже), с камбанарията на катедралата в Солзбъри20. Обаче за да не злословя против един народ, към който през целия си живот ще се чувствувам извънредно много задължен, трябва да призная, че каквото не достига на тази кула откъм височина, се замества доволно откъм красота и здравина. Защото стените имат дебелина близо сто фута, построени от дялани камъни, всеки от които е около четиридесет квадратни фута. От всички страни стените са украсени- със статуи на богове и императори, изваяни от мрамор, по-големи от естествена величина и поставени всяка в отделна ниша. Премерих един малък пръст, който се беше отчупил от една статуя и лежеше незабелязан от никого сред купчинка смет; оказа се, че е дълъг точно четири фута и един инч. Глъмдалклич го зави в една носна кърпа и си го занесе в къщи в джоба си, за да го пази с други джунджурии, които момичето, както повечето деца на нейната възраст, много обичаше.
Кралската кухня действително е внушителна сграда, засводена отгоре и около шестстотин фута висока. Главното огнище е само с десет стъпки по-малко от купола на катедралата „Свети Павел“21. Зная, защото след завръщането си нарочно измерих този купол. Но ако река да опиша скарата и огнището, огромните тенджери и котли, бутовете, които се въртяха на шишове, наред с много други подробности, едва ли някой би ми повярвал; в най-добрия случай строгият, критично настроен читател ще е склонен да мисли, че попреувеличавам; нещо, в което често подозират пътешествениците. В опита си да избягна тази критика, боя се, че съм се увлякъл в другата крайност и че ако това съчинение случайно бъде преведено на езика на Бробдингнаг (общоприетото име на онова кралство) и пратено там, кралят и неговият народ биха имали основание да се оплакват, че съм уронил престижа им, като съм изобразил нещата невярно и в много умален вид.