Не минаваше ден да не развеселявам кралския двор с някаква смешна история, а Глъмдалклич, макар че много ме обичаше, все пак бе достатъчно дяволита да обажда на кралицата, щом извършех някоя смехория, която тя смяташе, че би забавлявала нейно величество. Веднъж момичето бе неразположено и гувернантката я заведе да подиша чист въздух на един час или тридесет мили извън града. Те слязоха от каретата близо до пътечката между две ниви. А когато Глъмдалклич остави на земята кутията ми, аз излязох да се поразходя. На пътеката имаше кравешко лайно и кой ме караше да изпитвам силата си, като се опитам да го прескоча. Затичах се, но за нещастие не скочих достатъчно далече и се озовах до колене точно в средата му. Изгазих до пътеката доста трудно и един от лакеите ме поизбърса с носната си кърпа, защото бях безобразно изпоцапан; гледачката ми ме затвори в кутията, докато се прибрахме у дома, където кралицата скоро научи за случката, а лакеите разпръснаха новината из кралския двор, така че следващите няколко дни всички се забавляваха за моя сметка.
ГЛАВА VI
Авторът измисля различни начини да забавлява краля и кралицата. Той проявява музикалните си способности. Кралят го разпитва за положението в Европа, което авторът му обяснява. Забележките на краля по този повод
Един-два пъти седмично присъствувах на кралския тоалет и често съм виждал как го бръснат; отначало това беше за мен страшна гледка. Защото бръсначът беше почти два пъти по-дълъг от обикновена коса. Според тамошния обичай бръснеха негово величество само два пъти седмично. Веднъж успях да накарам бръснаря да ми даде малко от сапунената вода или пяната, откъдето извадих петдесетина дебели косъма, после взех тънко парче дърво, издялках го като гърба на гребен и му пробих няколко дупки на равни разстояния с най-малката игла, която успях да получа от Глъмдалклич. Изкусно втъкнах в дупките космите, като ги изстъргах и изострих с ножа си към единия им край и така стана много приличен гребен, който се оказа навременна придобивка, защото моят имаше толкова счупени зъби, че беше почти безполезен, а и не познавах тамошен майстор, достатъчно сръчен и изкусен, който би се наел да ми направи друг.
Това ми напомня едно забавление, с което изпълвах много от свободните си часове. Помолих личната прислужница на кралицата да ми запазва косите на нейно величество, които оставаха по гребена, когато се сресваше, и с време събрах доста голямо количество; и след като се посъветвах с моя приятел мебелиста, който бе получил нареждане да изпълнява всички мои дребни поръчки, натоварих го със задачата да направи две рамки за столове, не по-големи от онези, които имах в кутията си, и после с тънко шило да пробие дупчици при местата, определени за гръб и седалка; през дупките прекарах най-здравите косми, които можах да избера, и изплетох два стола, също като плетените столове, каквито имаме в Англия. Когато бяха готови, подарих ги на нейно величество, която ги държеше в нейната витринка и ги показваше като красиви украшения; и действително всички, които ги виждаха, им се чудеха. Кралицата държеше аз да седна на един от тези столове, но аз твърдо отказах да изпълня желанието й, заявявайки, че бих предпочел хиляди пъти да умра, отколкото да поставя срамна част от тялото си върху тези безценни косми, които някога са красели главата на нейно величество. От тези коси (тъй като винаги съм имал сръчни ръце) направих и хубавичка кесия за пари, дълга около пет фута, с името на нейно величество, изписано със златни букви; кесийката дадох на Глъмдалклич със съгласието на кралицата. Право да си кажа, тя беше по-скоро за показ, отколкото за употреба, тъй като не беше достатъчно здрава да издържи тежестта на големите монети; затова тя не държеше нищо в нея освен някакви дребни залъгалки, каквито момичетата много обичат.