За краля, голям любител на музиката, често се даваха концерти в двореца, на които понякога ме носеха и ме поставяха в кутията ми на една маса, за да ги чуя; но звуците бяха толкова силни, че едва различавах мелодиите. Убеден съм, че ако забият всички барабани на кралската армия и всички тръби засвирят едновременно до самите ви уши, шумът едва ли би бил по-страхотен. Обикновено исках да преместват кутията ми колкото се може по-далеч от местата, където седяха изпълнителите, сетне затварях вратите и прозорците и дръпвах завесите; тогава намирах, че музиката им не е неприятна.
На млади години се бях научил да свиря малко на клавесин. Глъмдалклич имаше такъв инструмент в стаята си и два пъти седмично идваше учител да я учи; наричам го клавесин, защото донякъде прилича на този инструмент, а и те свиреха на него по същия начин. Хрумна ми да забавлявам краля и кралицата, като изпълня на него английска мелодия. Но това се оказа извънредно трудно, защото инструментът беше почти 60 фута дълъг, а всеки клавиш беше широк цял фут, така че с протегнати ръце не можех да обхвана повече от пет клавиша, а за да ги натисна, трябваше да ги удрям с юмрук, което щеше да изисква твърде голямо усилие, без да даде особен резултат. Измислих следния начин. Приготвих две кръгли пръчки колкото обикновени тояги; на единия си край бяха по-дебели и аз покрих този край с парче миша кожа, така че като удрям по клавишите, нито да повреждам повърхността им, нито да прекъсвам звука. Пред клавесина на около четири фута под клавишите туриха пейка, на която ме поставиха. Тичах по нея колкото се може по-бързо ту на една, ту на друга страна, като блъсках съответните клавиши с двете пръчки, и успях някак си да изсвиря една джига22 за голямо задоволство на техни величества. Но в живота си не съм правил по-уморителни упражнения и въпреки това не можах да използувам повече от шестнадесет клавиша, нито пък следователно да свиря с две ръце на долния и горния регистър едновременно, както правят всички музиканти; от което изпълнението ми не излезе както трябва.
Кралят, който, както вече отбелязах, беше извънредно умен владетел, често нареждаше да ме занесат при него в кутията ми и да ме поставят на масата в кабинета му. Тогава ми заповядваше да изнеса от кутията един от столовете и да седна на около три ярда, върху шкафа — по този начин бях почти на равнището на лицето му. Така на няколко пъти водихме разговор. Един ден си позволих да кажа на негово величество, че презрението, което пораждаше у него Европа и целият останал свят, не отговаря някак си на отличните умствени способности, които притежава. Казах му, че умствените способности не се увеличават съответно с едрината на тялото; напротив, у нас сме забелязали, че най-високите хора обикновено са най-малко надарени с ум и разум; че сред животните пчелите и мравките се славят с по-голяма работливост, умение и мъдрост от много по-едри животни; и че колкото и да ме считаше за незначителен, надявах се да доживея деня, когато ще направя някоя изключително голяма услуга на негово величество. Кралят ме изслуша с внимание; и оттогава си състави много по-добро мнение за мен. Поиска да му разкажа колкото се може по-точно за управлението на Англия; защото, каза той, макар владетелите обикновено да държат на обичаите в собствената си страна (а предположения за другите владетели той правеше, съдейки по по-различни мои изказвания), с удоволствие би чул всяко нещо, което е достойно за подражание.
Представи си, любезни читателю, колко силно желаех в този момент да притежавам езика на Демостен или Цицерон, който би ми дал възможност да възхваля собствената си скъпа родина в стил, съответствуващ на достойнствата и благосъстоянието й.
В началото на словото си съобщих на негово величество, че нашите владения се състоят от два острова, които образуват три могъщи царства под властта на един монарх, без да се броят колониите ни в Америка. Дълго се спрях върху плодородието на земята ни и мекия ни климат. След това говорих подробно за устройството на английския парламент, съставен отчасти от едно знатно тяло, наречено Камара на лордовете, хора от най-благороден произход, собственици на най-стари и обширни наследствени имения. Описах му какви извънредни грижи се полагат, за да се образоват те в хуманитарните науки и военното изкуство, та да бъдат достойни съветници на краля и кралството; да участвуват в законодателството, да бъдат членове на най-висшия съд, чиито решения не подлежат на обжалване; и-с храбростта, поведението и верността си винаги да бъдат готови да защищават владетеля и страната си. Казах му, че тези хора красят кралството и са негова опора; достойни последователи на най-прославените си прадеди, чието добро име е наградата за техните добродетели, на които те докрай остават верни и достойни наследници. Към това събрание се числят и няколко божи служители, наречени владици, чиято задача е да се грижат за религията и за онези, които напътствуват народа духовно. Кралят и най-мъдрите му съветници ги избират измежду духовниците от цялата страна и те са хора, изтъкнати заради светия им живот и голямата им ученост; хора, които действително са духовни отци и на свещениците, и на народа.