Относно онова, което казах във връзка със съдилищата, негово величество пожела да получи пълни сведения по няколко точки. Можах по-добре да задоволя това негово желание, понеже преди време едва не бях разорен от едно дълго гражданско дело, което в края на краищата спечелих, като при това ми присъдиха съдебните разноски. Той попита за колко време обикновено се решава кое е право и кое не, и колко големи са разноските. Дали на адвокатите се позволявало да пледират по дела, за които явно се знае, че са несправедливи, неоснователни и се завеждат само за тормоз. Дали се забелязвало религиозни и политически връзки да накланят с тежестта си везните на правосъдието. Дали адвокатите, които пледират, са обучени в общите принципи на справедливостта, или знаят само провинциални, национални или други местни правни обичаи и прецеденти. Дали те или съдиите участвуват при съставянето на законите, които те си присвояват правото свободно да тълкуват или да коментират. Дали е имало случаи, когато са пледирали веднъж за и веднъж против същата кауза и са цитирали прецеденти, за да докажат своите противоположни становища. Дали са богата или бедна корпорация. Дали получават някакво парично възнаграждение за всяка пледоария и консултация. И по-специално дали имат право да стават членове на Долната камара.
След това той нападна управлението на държавната ни хазна, и каза, че според него паметта ми е изневерила, защото аз пресметнах общата сума от данъците на около пет-шест милиона годишно; а когато съм споменал разходите, той открил, че те понякога са двойно по-големи;
бележките му по тази точка бяха особено подробни, тъй като се надявал — така ми каза — да понаучи нещичко от нас, а било изключено да е сгрешил в изчисленията си. Но ако това, което съм му казал, било вярно, той все още недоумявал как е възможно едно цяло кралство да изпадне в несъстоятелност като частно лице. Той ме попита кои ни са кредитори и откъде намираме пари да им плащаме. Чудеше се, като ме чу да говоря за такива обременителни и продължителни войни; предполагаше, че трябва наистина да сме много свадлив народ или да сме заобиколени с много лоши съседи; смяташе, че генералите ни положително са по-богати от кралете. Запита ме каква работа имаме извън нашите собствени острови, освен да търгуваме, да сключваме договори или да защищаваме бреговете с флотата си. Най-много се смая, като ме чу да говоря за постоянна наемна войска в мирно време и в една свободна страна. Каза, че щом с наше съгласие ни управлявали наши представители, тогава не можел да си обясни от кого се боим или срещу кого ще се бием; и искаше да знае дали един баща, децата му и семейството му не биха защитили дома си по-добре сами, отколкото ако разчитат на шепа негодници, случайно събрани от улицата и зле платени, които биха могли да изкарат стократно повече, като ги заколят и ограбят.
Подигра се на странната ми аритметика (както благоволи да я нарече), когато пресмятах броя на населението на Англия по броя на членовете на различните религиозни и политически секти. Каза, че не виждал защо хората с възгледи, вредни за обществото, да бъдат принуждавани да ги променят, а да не бъдат задължени да ги прикриват. И че тирания е от страна на всяко правителство да изисква първото, така както е слабост да не налага второто:
защото на един човек може да бъде позволено да държи в долапа си отрови, но не и да ги продава като еликсир.
Той забеляза, че между развлеченията на нашите благородници и дребното дворянство бях споменал хазартните игри. И поиска да узнае от каква възраст обикновено се отдават на това забавление и кога го изоставят. Колко време им поглъща и дали някога залагат толкова големи суми, че това да се отрази на богатството им. Дали долни, порочни хора със сръчността си в това изкуство не могат да натрупат големи богатства и понякога да поставят самите благородници в зависимо положение, дали не ги привикват да общуват с безчестни хора, дали това не пречи на умственото им развитие и не ги принуждава, за да си възвърнат загубеното, и те да се изучат и да практикуват това позорно майсторство за сметка на други.
Той бе крайно учуден от описанието ми на историческите събития, станали у нас през миналия век; и заяви, че те не били друго освен редица от заговори, бунтове, убийства, кланета, революции и изгнания — най-лошите последици на алчността, раздорите, лицемерието, лукавостта, жестокостта, яростта, лудостта, омразата, завистта, похотливостта, злобата и амбицията.