При друга една аудиенция негово величество се постара да обобщи всичко, което му бях казал; да сравни зададените от него въпроси с моите отговори; а после, като ме взе в ръце и леко ме погали, изказа се със следните думи, които никога не ще забравя, нито начина, по който ги изрече. „Мое приятелче Грилдриг, ти наистина отлично възхвали страната си. Ясно доказа, че именно невежеството, безделието и порокът са най-важните черти на вашия законодател. Че най-добре обясняват, тълкуват и прилагат законите онези, в чийто интерес е да ги извращават, объркват и заобикалят. Виждам у вас някои начала за едно държавно ръководство, които в първоначалния си замисъл не са били лоши, но те сега са почти изчезнали, а останалото е опорочено и опетнено от корупция. От всичко, което каза, личи, че не е необходимо да притежаваш кой знае какви ценни качества, за да получиш дадена висока длъжност; още по-ясно е, че хората не получават благородническата титла заради добродетелите си; свещениците биват повишавани не заради своето благочестие или ученост; военните — заради доброто поведение и храбростта си, съдиите — заради своята неподкупност; сенаторите — заради любовта си към родината; или съветниците — заради мъдростта си. Що се отнася до тебе — продължи кралят, — който си прекарал по-голямата част от живота си в пътешествия, много съм склонен да се наДявам, че досега си избягнал много от пороците на страната си. Но от това, което схванах от разказа ти и от отговорите, които с голямо усилие изтръгнах от теб, не мога да не заключа, че мнозинството твои съотечественици са най-зловредната раса от омразни гадини, които природата е оставила да пълзят по лицето на земята.“
ГЛАВА VII
Любовта на автора към отечеството му. Той прави едно много изгодно за краля предложение, което бива отхвърлено. Голямото невежество на краля по политическите въпроси. Науката в тази страна е много несъвършена и ограничена. Законите им, военното дело и партиите в държавата
Ако да не беше непреодолимата ми любов към истината, щях да премълча тази част от своя разказ. Напразно изразявах негодуванието си — кралят всеки път ми се присмиваше, и принуден бях да стоя търпеливо, докато така се хулеше благородната и любима моя родина. Безкрайно съжалявам, както вероятно и моите читатели, че дадох повод за подобно нещо; но този владетел се оказа толкова любознателен и любопитен за най-малките подробности, че би било несъвместимо с благодарността и благоприличието да откажа да му отговарям, доколкото можех. Все пак нека ми бъде позволено да кажа за свое оправдание поне това, че умело се измъквах от много негови въпроси, и представях всяко нещо в много по-благоприятна светлина, отколкото допущаше верността към истината. Защото винаги съм имал онова похвално пристрастие към собствената си страна, което Дионисий Халикарнаски с пълно право препоръчва на всеки историк. Прикривах слабостите и недъзите на политическата ми майка и представях добродетелите и красивите й страни в най-благоприятна светлина. Мъчех се най-искрено да сторя това при безбройните ми разговори с онзи могъщ монарх, макар за съжаление да не успях.
Но нека бъдем снизходителни към един крал, който живее напълно откъснат от останалия свят и който следователно по принуда е незапознат с разпространените сред другите народи нрави и обичаи; липсата на тези познания всякога поражда много предразсъдъци и известно тесногръдие; нещо, което напълно липсва у нас и в по-цивилизованите страни в Европа. И действително би било много тежко, ако понятията за добродетел и порок на владетел от толкова далечна страна бяха предложени като образец за цялото човечество.
Като потвърждение на току-що казаното и за да покажа още по-ясно ужасните последици от едно ограничено образование, ще вмъкна тук един пасаж, който ще- ви се стори невероятен. Надявайки се да спечеля още повече благоволението на негово величество, разправих му за едно изобретение — приготовлението на един прах, — направено преди триста-четиристотин години, и ако най-малката искра попадне в него, тя за миг възпламенява целия куп, ако ще да е голям като планина; и той избухва във въздуха с трясък, по-силен от гръмотевица, и разтърсва всичко наоколо. Казах му, че ако достатъчно количество от този прах бъде натикано в куха бронзова или желязна тръба, в зависимост от големината й той изтласква желязна или оловна топка с такава сила и скорост, че нищо не може да издържи на мощния й удар. Че най-големите топки, изстреляни по този начин, не само избиват наведнъж цели войскови части, но разрушават до основи най-здравите стени, пращат на морското дъно кораби, всеки с по хиляди моряци на борда; а свързани с верига, прорязват мачти и такелажи, разкъсват на две стотици човешки тела и опустошават всичко наоколо си. Че ние често слагаме този прах в големи кухи железни топки и посредством една машина ги изпращаме в някой обсаден от нас град, което разбива паважа, събаря къщите, като на всички страни се пръскат и летят остри железни късове и пръсват черепа на всеки, който е наблизо. Казах, че съставните му части, които са евтини и съвсем обикновени, ми са добре известни; че знам как се смесват и бих могъл да дам указания на работниците му как да направят тези тръби, така че по големина да са оразмерени с всички Други неща в кралството на негово величество, и че дори най-голямата не е нужно да е по-дълга от двеста фута;