тридесетина такива тръби, заредени със съответното количество прах и гюллета, за няколко часа биха сринали стените на най-силно укрепения град във владенията му;
или биха разрушили цялата столица, ако тя някога дръзне да оспори върховните му заповеди. Най-смирено направих това предложение на негово величество като скромен израз на моята признателност и за да се отплатя за многото прояви на кралското му благоволение и закрила.
Кралят се ужаси от описанието ми на тези страховити машини и от предложението , което му направих. Удивляваше се как е възможно едно толкова безсилно, пълзящо насекомо като мен-(това бяха думите му) да има тъй безчовечни мисли и те да са му толкова присъщи, че да изглежда напълно равнодушен пред всички онези сцени на кръвопролитие и опустошение, които бях описал като обикновени последици от действието на тези разрушителни машини, чийто изобретател — каза той — трябва да е някой зъл гений, враг на човечеството. Колкото до него самия — заяви кралят, макар малко неща да му доставяли по-голямо удоволствие, отколкото нови открития в изкуствата или в естествените науки, той предпочитал да загуби половината от кралството си, отколкото да бъде посветен в подобна тайна; и ми заповяда, ако ми е мил животът, никога вече да не споменавам за нея.
Странна последица на тесногръдие и недалновидност! Един владетел, надарен с всички качества, които му спечелват почит, обич и уважение, с голям ум, дълбока мъдрост и ученост, притежаващ великолепни дарби да управлява и едва ли не обожаван от поданиците си, да крие такава излишна свръхчувствителност, каквато в Европа не можем и да си представим, и да изпусне случая, който му се предлага и който би го направил пълен господар на живота, на свободите и съдбините на своя народ. Аз не казвам това и с най-малкото намерение да омаловажа безбройните добродетели на този отличен крал; съзнавам, че от това английският читател ще си състави много лошо мнение за него, но считам, че този техен недостатък се дължи на невежеството им, на това, че досега тези хора не са превърнали политиката в наука, както сториха проницателните умове в Европа. Защото си спомням много добре как веднъж в разговор с краля, когато случайно споменах, че у нас има няколко хиляди книги за изкуството да се управлява, той си създаде много лошо мнение за умствените ни способности, а моето намерение беше точно обратното. Той заяви, че ненавиждал и презирал всичко подмолно, хитро и всякакво интригантство у един владетел или министър. Не разбираше какво исках да кажа с думите „държавна тайна“, щом не се отнася за неприятел или за някоя нация-съперница. За него умението да се управлява е ограничено в много тесни рамки, включващи ум и разум, справедливост, милост, бързото решаване на граждански и наказателни дела наред с някои други очевидни начала, които не заслужава да се разглеждат. Освен това заяви, че по негово мнение оня, който успеел да направи така, че два житни класа или два стръка трева да израснат там, където преди е растял само един, е заслужил много повече за човечеството и прави по-значителна услуга на страната си, отколкото всички политици, взети заедно.
Образованието у този народ е много несъвършено, тъй като се състои само от нравоучение, история, поезия и математика, области, в които — трябва да им се признае — те са ненадминати. Но последната от тези науки се прилага изцяло към неща, от които може да има практическа полза единствено за подобрение на земеделието и всички занаяти, така че у нас тя не би била високо ценена. Що се отнася до понятия, същности, абстракции, метафизични идеи, до края не успях да вкарам в главите им ни най-малката представа за тях.