Никой закон в тази страна не трябва да превишава по броя на думите броя на буквите в тяхната азбука, която се състои само от двадесет и две букви. Но в действителност малко закони стигат дори до тази дължина. Те са изразени с най-ясни и прости думи; и тези хора не са достатъчно съобразителни, че да откриват повече от един смисъл в една дума. А да се пише коментар върху някой закон, е престъпление, което влече смъртно наказание. Що се отнася до решаването на граждански или наказателни дела, прецедентите са толкова малко, че тамошните съдии имат твърде слабо основание да се хвалят с особено умение в решаването на единия или другия вид процеси.
Те, както и китайците, от незапомнени времена са познавали печатарското изкуство. Но библиотеките им не са много големи, кралската библиотека, която се смята за най-голямата, съдържа не повече от хиляда тома; поставени са в една галерия, дълга хиляда и двеста фута, и аз имах разрешение да заемам каквато книга искам оттам. Дърводелецът на кралицата бе направил в една от стаите на Глъмдалклич нещо като дървена машина, двадесет и пет фута висока, изградена като изправена стълба; всяко от стъпалата беше дълго петдесет фута; в действителност това беше подвижна двойна стълба, като най-долният край бе поставен на десет фута разстояние от стената на стаята. Книгата, която имах намерение да чета, поставяха облегната на стената. Първо се изкачвах до горното стъпало и с лице обърнато към книгата, започвах от горния край на страницата, като крачех наляво и надясно около осем или десет стъпки, според дължината на редовете, докато стигнех малко под нивото на очите си;
тъй постепенно слизах, докато стигна до края на страницата, след което пак се изкачвах и започвах следващата страница по същия начин; тогава обръщах листа, което правех лесно, като го дърпах с две ръце, защото беше дебел и твърд като картон, а при големите томове — висок не повече от осемнадесет или двадесет фута.
Стилът им е ясен, енергичен и гладък, но не цветист, тъй като от всичко най-много избягват да трупат излишни думи или да използуват разнообразни изрази. Внимателно прочетох много техни книги, особено онези на исторически и морални теми. Между последните много забавен ми беше един малък стар трактат, който винаги се намираше в спалнята на Глъмдалклич и принадлежеше на нейната гувернантка, сериозна възрастна благородница, която четеше нравствени и благочестиви писания. В книгата се говори за слабостите на човешкия род и тя бе ценена главно от жените и простолюдието. Обаче ми беше любопитно да видя какво би могъл да каже един тамошен писател на подобна тема. Този автор засяга всички теми, на които обикновено пишат европейските моралисти; показва какво дребно, достойно за презрение и безпомощно животно е по природа човекът и как не е в състояние да се защищава срещу суровия климат или от дивите зверове; как всяко животно го превишава по сила или по бързина, по предвидливост или по работливост. Той добавя, че природата е дегенерирала през последните упадъчни ери на света и сега можела да ражда само хора, които са дребни недоносчета в сравнение с хората от древните времена. Казва как с основание се смятало, че някогашният човек е бил много по-едър, а също така, че някога е имало великани — твърдение, подкрепено не само от историята и от легендата, а и от огромни кости и черепи, случайно изкопани в различни краища на кралството, които по размери далеч превишават смалената обикновена съвременна човешка раса. Твърди, че самите природни закони безусловно изисквали първоначално да сме създадени по-яки и с по-голям ръст, така че да не бъдем тъй уязвими при всяка дребна злополука — да ни убие падаща керемида или камък, запратен от някое момче, или пък да се удавим във всеки малък поток. В този ред на мисли авторът извлича няколко нравствени поуки от полза за нашето поведение в живота, които е излишно да повтарям тук. Колкото до мен, не можех да не си помисля колко широко е разпространена тази склонност от недоволствата ни срещу природата да се извличат нравствени поучения или по-скоро материал за негодуване и ропот. И вярвам, ако се проучи внимателно, ще се окаже, че тези недоволства са толкова неоснователни у нас, колкото и у този народ.
Що се отнася до тяхното военно дело, те се хвалят, че кралската армия се състояла от сто седемдесет и шест хиляди пехотинци и тридесет и две хиляди конника; ако изобщо може да се нарече армия такава доброволна милиция, съставена от търговци в различните градове и от чифликчии по селата, чиито командири са единствено благородници и дребни дворяни, които не получават нито заплата, нито някакво възнаграждение. При военните учения те действително са на достатъчна висота и проявяват много добра дисциплина, което не е кой знае какво достойнство, защото как би могло да бъде другояче, когато всеки земеделец е под командата на собствения си земевладелец и всеки гражданин — под командата на първенците на собствения си град, избрани както във Венеция с тайно гласуване?