Често съм виждал милицията на Лорбрулгруд строена за учения на голямото поле от двадесет квадратни мили близо до града. Общо взето, нямаше повече от двадесет и пет хиляди пехотинци и шест хиляди души конници, но не ми беше възможно да пресметна броя им пред вид на огромната площ, която заемаха. Конник възседнал голям кон може да е бил висок около деветдесет фута. Виждал съм цялото това множество конници при дадена команда едновременно да вадят сабите си и да ги размахват във въздуха. Въображението е безсилно да представи нещо толкова величествено, тъй изненадващо и смайващо. Сякаш едновременно от всички краища на небето се стрелкаха десет хиляди светкавици.
Любопитствувах да узная как е хрумнало на този владетел, чиито владения не опират до никоя друга страна, да има армии или да обучава народа си във военна дисциплина. Но скоро узнах причината от разговори, а и от четене на тяхната история: в течение на много векове ги е тормозила същата болест, от която страда целият човешки род — благородниците често се борели за власт, народът — за свобода, а кралят — за пълно господство. При всички тези борби, колкото и успешно да са били смекчавани от законите на кралството, всяка от трите партии понякога е прибягвала до насилие и неведнъж това е причинявало граждански войни; дядото на сегашния владетел за щастие турил край на последната с всеобщо компромисно споразумение, а милицията, образувана на времето по общо съгласие, оттогава се държи в най-строго подчинение.
ГЛАВА VIII
Кралят и кралицата правят официална обиколка на границите. Авторът ги придружава. Разказва се много подробно как той напуща страната. Завръща се в Англия
Не съм се съмнявал, че все някога ще си възвърна свободата, макар да ми беше невъзможно да си представя по кой начин, нито пък съм си правил някакъв план с надеждата да успея. Досега не бе известно друг кораб освен онзи, на който пътувах, да е бил тласнат от ветровете така, че да го видят от тия брегове, и кралят беше дал строги нареждания, появи ли се друг, да бъде изтеглен на брега и докаран в Лорбрулгруд с каруца заедно с целия екипаж и всички пътници. Наумил си бе непременно да ми намери жена с моя ръст, с която да се размножи моята порода; но аз бих предпочел да умра, отколкото да понеса този позор — да оставя потомство, което да държат в клетки като питомни канарчета и което може би след време ще продават из кралството на високопоставени личности . като забавни животинчета, С мен действително се държаха много любезно, бях любимец на велик крал и кралица и радост на целия кралски двор, но при условия, каквито не подобаваха на достойнството на човешкия род. Никога не можех да забравя залога, който бях оставил в къщи — жена и деца. Исках да съм сред хора, с които мога да разговарям на равна нога, и да ходя по улиците и из полята, без да ме е страх, че ще ме смачкат като жаба или като някое пале. Но освобождението ми дойде по-скоро, отколкото очаквах, и по доста необикновен начин — ще предам съвсем точно и това събитие с всички подробности.
Живял бях вече две години в тази страна и към началото на третата ние с Глъмдалклич тръгнахме да придружаваме краля и кралицата при една обиколка на южния бряг на кралството. Носеха ме както обикновено в пътническата ми кутия, която, както вече казах, представляваше удобна стаичка, широка дванадесет фута. Бях заръчал да прикрепят един хамак с копринени въжета към горните четири ъгъла, за да не друса толкова, когато по мое искане някой слуга ме носеше на коня си; и често спях в хамака, докато бяхме на път. На тавана на стаичката, малко встрани от хамака, заръчах на дърводелеца да изреже дупка от един квадратен фут, за да имам въздух, докато стоя там през горещините; тази дупка затварях, когато исках, с дъска, която се движеше напред и назад по един жлеб.
Когато свърши пътуването ни, кралят счете за уместно да прекара няколко дни в един свой дворец близо до Флан-фласник, град на осемнадесет английски мили от морския бряг. Ние с Глъмдалклич бяхме много уморени; аз бях малко настинал, а горкото момиче беше толкова болно, че трябваше да пази стаята. Мечтаех да видя океана, единственото място, откъдето можех да избягам, ако това изобщо беше възможно. Престорих се на по-болен, отколкото бях всъщност, и поисках разрешение да подишам свеж морски въздух, придружаван от един паж, когото много обичах и на когото понякога ме поверяваха. Никога няма да забравя колко неохотно Глъмдалклич се съгласи на това, нито строгото нареждане, което тя даде на пажа, да се грижи за мен; същевременно зарида горко, сякаш имаше някакво предчувствие за онова, което щеше да се случи. Момчето ме занесе с кутията към скалите на морския бряг, на около половин час път от двореца. Заповядах му да ме постави на земята; и като вдигнах един от прозорците, тъжно и с копнеж загледах морето. Не ми беше много добре и казах на пажа, че съм решил да си дремна в хамака, като се надявах, че ще се посъвзема. Влязох и момчето спусна прозореца, за да не влиза студ. Скоро заспах, и мога само да предположа, че докато съм спял, пажът, смятайки, че нищо опасно не може да се случи, е тръгнал по скалите да търси птичи яйца, понеже и преди това го видях от прозореца си да се оглежда наоколо и да вдига едно-две яйца от цепнатините между скалите. Както и да е, изведнъж се събудих, защото нещо силно дръпна халката, която бе прикрепена отгоре на кутията ми, за да се носи по-лесно- Усетих как кутията се издига много високо във въздуха и после как се понася напред със страшна бързина. Първото раздрусване за малко не ме изхвърли от хамака, но след това движението стана доста плавно. Няколко пъти извиках колкото ми глас държи, но напразно. Погледнах към прозорците, но видях само облаци и небе. Чух някакъв шум точно над главата ми, подобен на плясък на крила; и тогава взех да си давам сметка в какво плачевно положение се намирам: ясно беше, че орел е хванал халката на кутията ми в клюна си с намерение да я пусне върху някоя скала като костенурка, за да се разбие черупката, а сетне да изкълве тялото ми й да го изяде. Защото досетливостта и обонянието на тази птица й дават възможност да открива плячката си от голямо разстояние, дори да е по-прикрита, отколкото бях аз зад дъски, дебели два инча.