Капитанът бил в Тонкин и връщайки се в Англия, бил отнесен на североизток до 44 градуса северна ширина и 143 градуса източна дължина. Но два дни след като се качих на кораба, попаднахме на пасати и дълго време плавахме на юг, а като минахме край Нова Холандия24, държахме курс запад-югозапад и след това юг-югозапад, докато заобиколихме нос Добра Надежда. Пътуването ни мина благополучно, но няма да обременявам читателя с бележките, записани в дневника ми. Капитанът спря в едно-две пристанища и прати голяма лодка за припаси и прясна вода; аз обаче изобщо не слязох от кораба, преди да стигнем Даунз, на 3 юни 1706 година, около девет месеца след спасяването ми. Предложих да оставя вещите си като гаранция, че ще изплатя разноските по пътуването. но капитанът заяви, че нямало да приеме нито стотинка. Сбогувахме се най-приятел ски и аз го накарах да обещае, че ще ми дойде на гости в дома ми в Редриф. С петте шилинга, които взех назаем от капитана, наех кон и водач.
По пътя, като виждах колко дребни са къщите, дърветата, добитъкът и хората, взех да си мисля, че съм в Лилипутия. Боях се да не стъпча всеки пътник, когото срещнех;
често им виках силно да се отдръпнат настрана; и за малко един-два пъти не ми счупиха главата за нахалството ми.
Когато стигнах до собствения си дом — а трябваше да питам, за да ме упътят — и един от слугите ми отвори вратата, наведох се да вляза (като гъска под порта), защото се боях да не си ударя главата в горния праг. Жена ми изтича да ме прегърне, но аз се наведох до под колената й, смятайки, че иначе тя никога не би достигнала устата ми. Дъщеря ми коленичи, за да й дам благословията си, но я видях едва като се изправи, тъй като дълго време бях свикнал да стоя с вдигната глава и очи, за да гледам хора, високи над шестдесет фута — а след това се опитах да я повдигна с една ръка през кръста. Гледах слугите и няколкото мои приятели, които бяха у дома, отгоре надолу, като че те бяха пигмеи, а пък аз великан. Казах на жена си, че е била прекалено пестелива, защото сметнах, че от недояждане тя и дъщеря й съвсем са се смалили. С две думи, държах се така странно, че всички споделяха мнението, което си създаде капитанът, когато ме видя за първи път и заключи, че не съм с всичкия си ум.
Споменавам това като пример за голямата сила на навика и предразсъдъците.
Не след дълго семейството ми, приятелите ми и аз се разбрахме; жена ми обаче заяви решително, че никога вече няма да ме пусне да пътувам по море; но злата съдба бе наредила тя да не може да ме спре, както читателят ще научи от следващите страници. Междувременно с това приключвам втората част от злополучните си пътешествия.
Край на втората част.
ЧАСТ ТРЕТА
ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ
ГЛАВА I
Авторът тръгва на третото си пътешествие. Пленяват го пирати. Злобата на един холандец. Пристигането му на един остров. Той бива приет в Лапута
Няма повече от десет дена, откакто се бях върнал у дома, когато капитан Уилям Робинсън, родом от Корнуъл, капитан на Хоупуел, як кораб от триста тона, дойде у нас. По-рано, при едно пътуване на изток, бях лекар на друг кораб, на който той бе капитан и един от четиримата му собственици. Той всякога се отнасяше към мен повече като с брат, отколкото като с подчинен; и като се научил, че съм пристигнал, посети ме, както схванах, само от приятелски чувства, защото разговаряхме като хора, които се виждат след дълга раздяла. Но почна често да идва у нас, изразявайки радостта си, че ме намира в добро здраве, и все подпитваше дали вече съм се установил тук завинаги, прибавяйки, че след два месеца възнамерявал да направи едно пътуване до Източна Индия; докато най-накрая недвусмислено ме покани, макар и не без известни извинения, да стана лекар на неговия кораб. Заяви, че ще имам за помощник друг лекар, а също и двама помощник-капитани; че ще получавам заплата, двойно по-голяма от обикновената; и че, тъй като съм разбирал от морските работи поне колкото него самия — а това му било известно от личен опит, готов бил да поеме задължението да следва съветите ми — все едно, че участвувам заедно с него в командуването на кораба.