Той направи още толкова други примамливи предложения, а и аз го познавах като толкова честен човек, че не можех да му откажа; жаждата ми да видя света, въпреки предишните ми злополуки, беше все така силна. Оставаше единствено да убедя жена си, чието съгласие обаче в края на краищата получих поради ползата, която имаше изгледи да извлекат децата ни от това пътешествие.
Поехме на петия ден на месец август 1706 година и пристигнахме в крепостта Сейнт Джордж25 на 11 април 1707 година. Останахме там три седмици, за да се възстановят моряците, мнозина от които бяха болни. Оттам отидохме в Тонкин, където капитанът реши да остане известно време, защото много от стоките, които възнамеряваше да купи, не бяха готови, нито пък можеше да очаква, че ще му бъдат изпратени до няколко месеца. Ето защо, надявайки се да покрие част от разноските, които, изглежда бе направил, той купи едномачтов платноход, натовари го с няколко вида стоки, с които жителите на Тонкин обикновено търгуват в близките острови; и като определи екипаж от четиринадесет моряка, трима от които — местни хора, назначи ме за капитан на кораба и ми даде право да търгувам, докато той си гледа работата в Тонкин.
Не бяхме плавали повече от три дни, когато се надигна голяма буря: цели пет дни корабът бе носен от вятъра север-североизток, след това на изток; после имахме хубаво време, но все още духаше силен западен вятър. На десетия ден ни подгониха два пиратски кораба, които скоро ни настигнаха; защото моят платноход беше толкова тежко натоварен, че се движеше много бавно; пък и не бяхме в състояние да се защищаваме.
И двамата пирати-предводители едновременно нахлуха стремглаво в кораба ни начело на своите хора; но като ни намериха всички легнали по корем (защото така бях заповядал), те ни вързаха ръцете със здрави въжета, оставиха един моряк да ни пази и отидоха да претърсят платнохода ни.
Между пиратите видях един холандец, чиято дума, изглежда, доста тежеше, макар да не беше капитан на ни един от двата кораба. Той позна, че сме англичани и като взе да ломоти на своя език, закани се да ни вържат по двама гръб о гръб и да ни хвърлят в морето. Аз говоря холандски доста добре; казах му кои сме и го молих пред вид на това, че сме християни и протестанти, от съседни страни, свързани с тесен съюз, да въздействува на капитаните, та да се смилят над нас. Това го вбеси още повече; той повтори заканите си и като се обърна към другарите си, заприказва много разпалено на японски език (поне такъв ми се стори), като често споменаваше думата „християнин“.
По-големият от пиратските кораби се командуваше от японски капитан, който говореше холандски, но много неправилно. Той дойде при мен и след като ми зададе няколко въпроса, на които отговорих най-смирено, обеща да бъдем пощадени. Поклоних се дълбоко на капитана и като се обърнах към холандеца, казах, че съжалявам да видя повече милост у един езичник, отколкото у един събрат-християнин. Но скоро имах основание да се разкайвам за тези безразсъдни думи; защото този злобен безсрамник, след като многократно и напразно се опита да убеди и двамата капитани да ме хвърлят в морето (на което те не се съгласяваха, понеже ми бяха дали обещание да ме пощадят), все пак успя дотолкова, че ми бе наложено едно наказание, според всички човешки представи по-лошо от самата смърт. Моряците ми бяха разпределени по равно в двата пиратски кораба, а на моя кораб пратиха друг екипаж. Що се отнася до мен, решиха да ме пуснат да плавам с малко кану с весла и едно платно и храна за четири дни; японският капитан бе така любезен да удвои провизиите ми от собствените си запаси и не разреши на никой моряк да ме претърси. Слязох в кануто, а холандецът, застанал на палубата, изсипа върху ми всички клетви и ругатни, познати в неговия език.
Около един час преди да съзрем пиратите, бях направил наблюдения и бях установил, че сме на 46 градуса северна ширина и 183 градуса дължина. Когато се бях поотдалечил от пиратите, през джобния си далекоглед открих на югоизток няколко острова. Вдигнах платното тъй като вятърът беше благоприятен, с намерение да стигна най-близкия от тях, което успях да направя след около три часа. Целият остров беше скалист; обаче намерих много птичи яйца; и с огнивото си запалих огън от пирен и сухи водорасли, на който опекох яйцата. Друго не ядох за вечеря, твърдо решен да пестя провизиите си доколкото мога. Намерих подслон под една скала, където си застлах малко пирен, и пренощувах доста добре.