Познанията ми по математика много ми помогнаха да усвоя фразеологията им, която до голяма степен беше заимствувана от тази наука и от музиката, от която също разбирам. Мисълта им винаги намираше израз в линии и числа. Например ако възхваляват красотата на жена или някое друго животно, те я описват с ромбове, кръгове, паралелограми, елипси и други геометрически термини;
или пък с думи, заети от музиката, които няма защо да споменавам. В кралската кухня видях всякакви математически и музикални инструменти, по чиято форма нарязват месото, поднасяно на трапезата на негово величество.
Къщите им са лошо построени, стените наклонени, без нито един прав ъгъл в стаята; този недостатък произлиза от презрението им към практическата геометрия, която смятат за твърде проста и механична, а указанията, които дават, са твърде сложни и за най-интелигентните работници; поради което постоянно Стават грешки. Макар много умело да използуват хартията и да боравят с линията, молива и пергела в обикновените действия и в ежедневието си, не съм виждал хора, по-тромави, непохватни и несръчни; нито пък съм срещал тъй мудни и объркани в понятията си хора във всички останали области освен математиката и музиката. Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия — целият обсег на умствената им дейност е включен в рамките на гореспоменатите науки.
Повечето от тях, особено онези, които се занимават с астрономия, много вярват на астрологията, макар да ги е срам открито да си го признаят. Но нещо, което съвсем не можех да си обясня и на което най-вече се възхищавах, беше голямата им склонност да коментират новините и да бистрят политика; те постоянно се занимават с обществените работи, дават преценка по държавни въпроси и разпалено спорят едва ли не за всяка дума в становищата на партиите. Забелязвал съм същата склонност у повечето познати ми европейски математици, макар и досега да не съм успял да открия ни най-малката прилика между двете науки; освен ако тези хора предполагат, че понеже най-малкият кръг има същия брой градуси, колкото най-големият, следва, че поддържането на реда в света и управлението му не изискват повече способности, отколкото да въртиш глобуса. Но по-скоро смятам, че това качество произлиза от една много обща слабост на човешката природа, поради която обикновено проявяваме по-голямо любопитство и самоувереност тъкмо по въпросите, които най-малко ни засягат и от които най-малко разбираме — било по липса на образование, било защото нямаме съответните способности.
Тези хора живеят в постоянна тревога и нито за миг не се радват на душевно спокойствие; а тревогата им се дължи на причини, които почти никак не засягат останалите смъртни. Опасенията им произлизат от различни промени в небесните тела, от които те се страхуват. Боят се например, че вследствие на постоянното приближаване на Слънцето към Земята, тя след време непременно ще бъде абсорбирана или погълната от него. Че повърхността на Слънцето постепенно ще се покрие с кора от собствените му изпарения и ще престане да дава светлина на света. Че Земята за малко не се е докоснала до опашката на последната комета, което неизбежно е щяло да я превърне на прах и пепел; и че следващата комета, която според пресмятанията им ще се появи след сто и тридесет години, навярно ще ни унищожи. Защото, ако в своя перихелий се приближи на известно разстояние до Слънцето (както те имат основание да се опасяват според своите изчисления), кометата ще развие топлина, десет хиляди пъти по-силна от тази на нажежено до червено желязо; и отдалечена вече от Слънцето, ще влече пламтящата си опашка, дълга един милион и четиринадесет мили; и ако Земята мине през нея, на сто хиляди мили от ядрото или главното тяло на кометата, тя непременно ще се подпали и ще стане на пепел. Тъй като Слънцето ежедневно изразходва лъчите си без подхранваща материя, която да ги произвежда, най-накрая то ще се изчерпи и унищожи; от което не може да не последва загиването на Земята и на всички планети, които получават светлината си от него.
Те дотолкова са обзети от непрекъснат страх, опасявайки се от тези и подобни надвиснали опасности, че нито могат да спят спокойно в леглата си, нито да вкусват обикновените удоволствия и забавления на живота. Когато срещнат някой познат сутрин, първият им въпрос е относно здравето на Слънцето — как е изглеждало при залеза и изгрева и какви изгледи има да избягнат удара на приближаващата комета. Те вероятно подхващат такива разговори поради същата склонност, която проявяват момчетата: обичат да слушат страшни разкази за духове и таласъми и жадно ги поглъщат, а после ги е страх да отидат да си легнат.