В центъра на острова има пропаст около петдесет ярда, откъдето астрономите слизат в голям купол и която по тази причина се нарича „фландона ганьоле“, тоест пещерата на астрономите, разположена на сто ярда под горната повърхност на плочата. В тази пещера непрекъснато горят двадесет лампи, които, отразени в диаманта, силно осветяват всяка част. Тук има голям брой най-различни секстанти, квадранти, телескопи, астролабии и други астрономически уреди. Но най-любопитното нещо, от което зависи съдбата на острова, е един огромен магнит, по форма подобен на тъкачна совалка. Той е дълъг шест ярда, а в най-дебелата си част широк цели три ярда и повече. Този магнит се крепи на много здрава диамантена ос, която минава през средата му и около която той се движи; поставен е с такава точност, че и най-немощната ръка да може да го завърти. Обкръжен от кух диамантен цилиндър, дълбок четири фута, дебел също четири фута и с диаметър дванадесет фута, поставен хоризонтално и поддържан от осем диамантени стълба, всеки висок шест ярда. В средата на вдлъбнатата страна има жлебове, дълбоки дванадесет инча, в които са поставени краищата на оста, която се върти, когато това се налага.
Никаква сила не може да мръдне този магнит от мястото му, защото обръчът и краката съставляват едно цяло с диамантената плоча, която образува дъното на острова.
Посредством този магнит островът се издига или спуска или се движи от едно място на друго. Защото, що се отнася до онази част на света, над която монархът има власт, магнитът от едната си страна придобива притегателна сила, а от другата — отблъскваща. Когато магнитът бива изправен с притегателния си край към земята, островът слиза; а когато отблъскващият край сочи надолу, островът се издига право нагоре. Когато магнитът заема полегато положение, островът се движи наклонено. Защото силите в този магнит винаги действуват в линии, успоредни на посоката му.
Чрез това косо движение островът се мести до различни части на владенията на монарха. За да обясним как се движи, нека AB бъде черта, теглена през владенията на Балнибарби; нека линията CD бъде магнитът, като D бъде отблъскващият край, а C — притегателният, като островът се намира над C; нека магнитът бъде поставен в положение CD с отблъскващия край надолу; тогава островът ще бъде тласнат косо нагоре към D, Когато пристигне в D, нека се завърти около оста си, докато притегателният му край посочи към E; тогава островът ще се понесе към E; а там, ако магнитът отново се завърти около оста си, докато заеме положение EE, с отблъскващия край надолу, Островът ще се издигне косо към D, където, когато се насочи притегателният му край към D, островът може да се понесе към D, и от D до H, като се обърне магнитът така, че отблъскващият край да сочи право надолу. И така, като се променя положението на магнита колкото пъти стане нужда, островът бива ту вдиган, ту спускан полегато; и посредством тези последователни изкачвания и спускания (а наклонът не е голям) островът се мести от едно владение до друго.
Но трябва да отбележа, че този остров не може да се движи отвъд намиращите се под него владения; нито пък може да се издига по-високо от четири мили. Астрономите (които в книгите си излагат своите големи теории за магнита) отдават това на следната причина: а именно, че действието на магнита не се простира на повече от четири мили, и че минералът, който действува върху магнита от земните недра и по море на около шест левги разстояние от брега, не е разпространен по цялото земно кълбо, а свършва с границите на кралските владения — очевидно, че при голямото преимущество, което дава летящият остров, не е било трудно за един владетел да подчини всяка страна, която се намира в притегателното поле на този магнит.
Когато магнитът бъде поставен успоредно с линията на хоризонта, островът не се движи; в такъв случай, тъй като краищата му са на еднакво разстояние от земята, те действуват с еднаква сила — едната теглеща надолу, а другата тласкаща нагоре — и следователно не може да се получи никакво движение.