За този магнит се грижат астрономи, които от време на време го насочват в указани от краля посоки. Те прекарват по-голямата част от живота си в наблюдаване на небесните тела, което правят с помощта на телескопи, далеч превишаващи нашите по качество. Защото, макар най-големите им телескопи да не са повече от три фута дълги, те увеличават образа много повече, отколкото нашите, дълги сто фута, и много по-ясно показват звездите. Това предимство им е дало възможност да отидат много по-далече в откритията си, отколкото астрономите в Европа. Направили са списък от десет хиляди неподвижни звезди, докато най-подробните наши списъци не съдържат повече от една трета от това число. Те също така са открили две по-малки звезди или спътници, които се въртят около Марс; по-близкият до планетата е на разстояние от центъра й, равно на три пъти нейния диаметър, а външният — пет пъти; първият се върти около оста си за десет часа, а вторият — за двадесет и един и половина часа;
така че квадратите на периодичните им времена са почти пропорционални с кубовете на разстоянията им от центъра на Марс; от което е очевидно, че те се подчиняват на същия закон за притеглянето, на който се подчиняват и другите небесни тела.
Наблюдавали са деветдесет и три различни комети и са установили периодите им с голяма точност. Ако това е вярно (а те го твърдят с голяма увереност), много желателно е наблюденията им да станат известни; така теорията за кометите, която понастоящем е много незадоволителна и погрешна, би могла да се усъвършенствува и приравни с другите отдели на астрономията.
Кралят би бил най-пълновластният владетел във вселената, стига да можеше да убеди министрите си да отидат да живеят при него; но тъй като тези господа притежавали имения долу на континента и освен това считали, че положението на дворцов любимец е много несигурно, те се противопоставяли.
Ако някой град въстане или се разбунтува, ако се раздели на силно враждуващи партии или откаже да плаща обичайния данък, кралят има два начина да го накара да му се подчини. Първият и по-мекият начин е да държи острова надвиснал над града и околните земи; така може да лиши хората от благодатта на слънцето и дъжда и следователно да причини на жителите лишения и болести. И ако деянието го заслужава, същевременно им хвърлят от острова огромни камъни, срещу които те не могат да се защищават, освен като се крият по мазета и пещери, докато камъните разбиват покривите на къщите им. Но ако все още упорствуват или заплашват да вдигнат бунт, той прибягва до крайната мярка, като спуска острова направо над главите им, което причинява всеобщо разрушение на къщите и гибел на хората. Това обаче е крайна мярка, към която владетелят рядко прибягва, нито пък иска да я прилага; а и министрите му не смеят да го посъветват да пристъпи към подобно действие, което би накарало хората да го намразят, а също би причинило големи щети на собствените им имения, които са долу; защото единствено островът е кралско имение.
Но всъщност има още една по-важна причина, поради която кралете на тази страна винаги са били против действия с подобни страшни последици освен при крайна необходимост. Защото, ако в града, който се предвижда да бъде разрушен, има високи скали, какъвто обикновено е случаят в по-големите градове — навярно местоположението им е било избрано първоначално с цел да предотврати подобна катастрофа, — или ако има много високи островърхи кули или каменни колони, едно внезапно падане би могло да представлява опасност за дъното, тоест за долната повърхност на острова; и макар да се състои, както вече казах, от монолитна диамантена плоча, дебела двеста ярда, тя би могла да се разцепи от прекалено силен удар или да се спука, като се приближи повече, отколкото трябва, до огньовете в намиращите се долу къщи; нещо, което често се случва с облицованите с желязо или камък гърбове на огнищата ни. Всичко това е много добре известно на хората и те знаят докога могат да упорствуват, що се отнася до свободата или имотите им. А кралят, когато е предизвикан до крайност и най-твърдо решен да срине един град, заповядва островът да се спуска много внимателно — от престорена обич към народа, а всъщност от страх да не повреди диамантеното дъно; в който случай, по мнението на всичките им философи, магнитът вече не би могъл да го държи във въздуха и цялата тая маса би паднала на земята.
По силата на един основен закон на кралството нито на краля, нито на двамата му най-големи сина се разрешава да напускат острова; нито пък на кралицата докато може още да ражда деца.
ГЛАВА IV
Авторът напуска Лапута, завеждат го в Балнибарби, пристига в столицата. Описание на столицата и околната природа. Един високопоставен сановник оказва гостоприемство на автора. Разговорът му с този сановник