Макар да не мога да кажа, че се отнасяха зле с мен на този остров, все пак трябва да призная, че по мое мнение твърде много ме пренебрегваха и в държанието им проличаваше презрение. Защото и владетелят, и народът сякаш не проявяваха любопитство към друг клон на науката освен математиката и музиката, области, в които те далеч ме превишаваха и поради това никак не бях на почит.
От друга страна, след като видях всички забележителности на острова, изпитвах голямо желание да го напусна, тъй като съвсем ми бяха дотегнали тези хора. Те действително отлично владееха две науки, които високо ценя и в които не съм несведущ; но същевременно бяха дотолкова погълнати в размишления и увлечени в теоретизиране, че по-неприятни събеседници не съм срещал. През време на двумесечното си пребиваване там разговарях само с жени, търговци, „плескачи“ и придворни пажове; и по такъв начин в края на краищата изпаднах в положение на човек, когото презират; а това бяха единствените хора, които изобщо разумно отговаряха на въпросите ми.
Вследствие на големите усилия, които положих, доста Добре бях усвоил езика им; дотегнало ми беше да бъда затворен на остров, където ми обръщаха малко внимание; и реших да го напусна при пръв удобен случай.
В кралския двор имаше един голям велможа, близък роднина на краля и на висока почит единствено по тази причина. Всички го считаха за най-големия невежа и глупак сред царедворците. Същият имаше много изключителни заслуги към короната, имаше големи способности, вродени и придобити, украсени с почтеност и благородство;
но имал толкова лош слух, щото одумниците му разправяли, че често се случвало да тактува погрешно; а частните му учители извънредно трудно успявали да го научат да доказва и най-лесната математическа теорема. Той благоволи многократно да прояви внимание към мен, оказваше ми честта да ме посещава и изразяваше желанието си да го осведомя за положението в Европа, за законите, обичаите, нравите и състоянието на науката в различните страни, където съм пътувал. Изслушваше ме с голямо внимание и правеше много мъдри забележки върху всичко, което казвах. Той имаше двама „плескачи“, които го придружаваха, както подобаваше на ранга му, но ги използуваше само в кралския двор и по време на официални посещения;
и винаги когато бивахме насаме с него, им заповядваше да се оттеглят.
Замолих тази знатна личност да се застъпи за мен пред негово величество и да ми разреши да напусна острова;
и той съответно изпълни молбата ми — както сам благоволи да ми каже — със съжаление: защото действително ми бе направил няколко много изгодни предложения, които обаче отказах, изразявайки му същевременно извънредно голямата си признателност;
На шестнадесети февруари се сбогувах с негово величество и царедворците му. Кралят ми направи подарък на стойност около двеста английски лири, а неговият роднина, моят покровител, ми даде двойно по-голяма сума, заедно с препоръчително писмо до един негов приятел в столицата Лагадо; и тъй като по това време островът се въртеше над една планина на около две мили от града, спуснаха ме от най-ниската галерия по същия начин, по който ме бяха вдигнали.
Континентът, доколкото е подвластен на монарха на летящия остров, е известен с общото име Балнибарби; а столицата, както вече споменах, се казва Лагадо. Не малко задоволство изпитах, като се намерих на твърда земя, Отидох пеша до града без всякакво безпокойство, тъй като бях облечен като местните жители и знаех добре езика, за да разговарям с тях. Скоро намерих дома на лицето, до което имах препоръка; предадох му писмото от неговия приятел, големец на острова, и ми бе оказан много любезен прием. Този високопоставен велможа, на име Муноди нареди да ми дадат стая в собствения му дом, където останах през целия си престой в Лагадо; той се прояви като много гостолюбив домакин.
На заранта след пристигането ми той ме разведе с каляската си, за да разгледам града, който по големина е колкото половината от Лондон; но къщите са построени по много особен начин и повечето са зле поддържани. Хората по улиците ходеха бързо, с налудничав вид и втренчен поглед, и в повечето случаи бяха дрипави. Минахме през една от портите на града и обикаляхме около три мили из полето, където видях много хора да обработват земята с няколко вида сечива, но не можах да отгатна какво точно правят; нямаше обаче никакви изгледи там да израсне жито или трева, макар почвата да изглеждаше отлична. Не можах да се въздържа и да не изразя учудването си от тези странни гледки както в града, така и в полето; и си позволих да помоля водача си да бъде така любезен да ми обясни какво означават толкова много заети глави и ръце и толкова съсредоточени лица както по улиците, така и на полето, когато не се виждаше някакъв полезен резултат;