напротив, никога не бях виждал толкова зле обработена земя, толкова лошо построени и толкова порутени къщи, нито пък хора, чиито лица и облекло да носят отпечатъка на толкова голяма мизерия и толкова лишения.
Този сановник, Муноди, беше човек с най-висок ранг и в продължение на няколко години бил губернатор на Лагадо; но вследствие интригите на някои министри бил уволнен „по некадърност“. Кралят обаче се отнасял ласкаво с него, понеже признавал добрите му намерения, макар и да намирал, че умствените му способности са много слаби и достойни за презрение.
Когато така откровено разкритикувах страната и обитателите й, той в отговор ми каза само, че не съм живял достатъчно дълго сред тях, за да мога да преценявам нещата; и че различните народи в света имали различни обичаи; каза и някои други общи неща в същия ред на мисли. Но когато се върнахме в двореца му, той ме попита-дали ми харесва сградата, дали съм забелязал някакви чудатости в дома му и какво бих възразил, що се отнася до облеклото и вида на прислугата му. Тези въпроси можеше спокойно да зададе, защото всичко у него беше великолепно, в пълна изправност и много изискано. Отвърнах, че благоразумието, рангът и богатството на негово превъзходителство са го освободили от недостатъците, които безразсъдството на беднотата са породили у другите. Той каза, че ако го придружа до вилата му — на около двадесетина мили извън града, където било имението му, — ще имаме повече свободно време за разговори от този род. Казах на негово превъзходителство, че съм изцяло на негово разположение; и така, тръгнахме на следващата сутрин.
Докато пътувахме, той ми обърна внимание на различните методи, използувани от фермерите при стопанисване на земите им; а тези методи ми бяха съвсем непонятни, защото из полето почти не можех да видя житен клас или стрък трева. Но след като пътувахме три часа, картината коренно се промени; стигнахме до извънредно красива местност — спретнати фермерски къщи на малки разстояния, оградени имоти, включващи лозя, ниви и ливади. Не мога да си спомня да съм виждал по-очарователна гледка. Негово превъзходителство забеляза, че лицето ми се проясни; той въздъхна и ми каза, че оттук започвало неговото имение и стигало чак до къщата му. Сънародниците му го подигравали и презирали, загдето не си гледал по-добре работата и давал такъв лош пример на земевладелците в кралството; неговият пример обаче бил последван от съвършено малък брой хора, стари, своенравни и слабохарактерни като него.
Накрая стигнахме до къщата, която действително беше внушителна сграда, построена по най-добрите правила на старата архитектура. Шадраваните, градините, пътеките, алеите и горичките бяха подредени от човек с ум и добър вкус. Надлежно похвалих всичко, което видях, но негово превъзходителство не обърна ни най-малко внимание на думите ми; едва след вечеря, тъй като не присъствуваше трето лице, ми каза с много скръбен вид, че навярно ще трябва да събори къщите си в града и в имението си, за да ги построи отново по новия начин; да изкорени всички насаждения и да насади други, съобразени със съвременната практика; и да даде същите нареждания на всичките си арендатори; иначе щял да бъде порицан за своята гордост, чудатост, превзетост, невежество и прищевки- а можело и да се засили недоволството на негово величество.
Той каза, че възхищението, което, изглежда, ме е обзело, ще изчезне или ще намалее, когато ми съобщи някои подробности, за които навярно никога не съм чувал да се говори в кралския двор, тъй като хората там били твърде много погълнати от собствените си умозрителни теории за да обръщат внимание на онова, което става тук долу.
Казано накратко, това, което ми разправи, се свеждаше до следното. Преди около четиридесет години известни личности отишли горе в Лапута по работа или за развлечение; и след петмесечен престой се завърнали със съвършено повърхностни познания по математика, но обзети от някаква вятърничавост, придобита във въздушните простори горе. Като се върнали, тези хора почнали да не харесват начина, по който се ръководи всичко тук долу; и се заловили с проекти за реорганизирането на нова основа на всички изкуства, науки, езици и технически средства. За тази цел се сдобили с царска грамота да основат Академия на проектанти в Лагадо; и тази прищявка така масово се наложила сред хората, че в кралството нямало град измежду по-важните без подобна академия. В тези колежи професорите измисляли нови правила и методи в земеделието и строителството и изобретявали нови инструменти и сечива за всички занаяти и производства, с помощта на които обещавали, че един човек ще върши работата на десет души; за една седмица можело да се построи дворец от толкова здрави материали, че да трае на вечни времена, без да се нуждае от поправки, Всички плодове, които ражда земята, щели да зреят в което годишно време пожелаем и земята щяла да дава стократно повече, отколкото сега; наред с всичко това направили безброй други сполучливи предложения. Единственото неудобство било, че никой от тези проекти още не бил доусъвършенствуван; и междувременно цялата земя стояла напълно неизползувана и необработена, къщите се рушали, а хората оставали без храна и облекло. Вследствие на всичко това, вместо да се обезсърчат, проектантите настоявали с петдесет пъти по-голяма ярост да изпълнят плановете си, подтиквани колкото от надежда, толкова и от отчаяние; що се отнася до самия него, тъй като не бил човек с предприемчив дух, той се задоволявал да си работи по старому; да живее в къщите, построени от прадедите му и да постъпва като тях във всяка област на живота, без да прибягва до нововъведения. Още неколцина благородници и някои дребни дворяни направили като него; но на тях гледали с лошо око и с презрение, като на врагове на приложните науки, на невежи и лоши граждани, които предпочитат собственото си спокойствие и бездействие пред общия възход на страната си.