Влязох в друга стая, но веднага понечих да изляза, защото почти ми прилоша от една ужасна воня. Моят придружител ме бутна напред, като най-настоятелно ме молеше шепнешком да не давам повод за обида, която щяла да предизвика силно възмущение; ето защо дори не посмях да си запуша носа. Проектантът в тази стаичка беше най-старият учен в Академията. Лицето и брадата му бяха бледожълти; ръцете и дрехите му цели изпоплескани с мръсотия. Когато ме представиха, той ме притисна здраво в прегръдките си (знак на уважение, от който бих се отказал на драго сърце). Още с постъпването си в Академията се заел с една процедура да превръща човешки изпражнения в първоначално приетата храна, като отделя различните съставни части, премахва полученото от жлъчката оцветяване и миризмата и обира слузта. Академията му отпускала седмична дажба от човешки изпражнения в съд, голям приблизително колкото бристолска бъчва.
Видях един друг, който се занимаваше да превръща лед в барут чрез нажежаване; той също така ми показа една написана от него монография върху ковкостта на огъня, която възнамерявал да издаде.
Там имаше един извънредно способен архитект, който изобретил нов метод за строеж на къщи, като се започва от покрива и се гради надолу към основите; метода си той-оправда пред мен, като се позова на подобна практика у две разумни насекоми — пчелата и паяка.
Имаше един човек, сляп по рождение, при когото работеха няколко чирака, слепи като него: работата им се състоеше в това да бъркат бои за художници, като той ги учеше да разпознават боите по мирис и по осезателен път. Аз наистина имах лошия късмет да ги видя в момент, когато не си знаеха урока, а и самият професор се случи изобщо да е на грешен път. Той бил художник, когото много насърчавали и който се радвал на уважението на всички свои колеги.
В друга стая останах много доволен от един проектант, който бе открил начин за разораване на земята със свине, за да се спестяват разноските за рала, добитък и работна ръка. Методът е следният: в един акър земя заравяте на шест инча разстояние и осем инча дълбочина известно количество жълъди, фурми, кестени и други подходящи храни или зеленчуци, които тези животни най-много обичат; тогава закарвате шестстотин или повече свине в нивата, където за няколко дена те ще изровят цялата земя, търсейки храна, и ще подготвят почвата за сеитба, като едновременно я наторяват с животински тор. Наистина опитът доказал, че разноските и усилията са твърде големи, а реколтата била много слаба или изобщо нямало реколта. Нямало съмнение обаче, че това изобретение можело много да се подобри.
Влязох в друга стая, в която отвсякъде по стените и тавана висяха паяжини. Имаше само тесен проход, през който ученият да може да влиза и излиза. При влизането той ми викна на висок глас да не разкъсвам паяжините му. Дълбоко съжаляваше за съдбоносната грешка на хората, които от толкова години използуват копринени буби, когато имаме много домашни насекоми, които далеч превишавали бубите, защото умеели не само да предат, но и да тъкат. Освен това изказа мнението си, че чрез използуване на паяци изцяло ще се спестят разноските по боядисването на коприни, нещо, в което напълно се убедих, когато ми показа огромния брой великолепно оцветени мухи с които хранел паяците си; и ни уверяваше, че паяжините ще се оцветяват от тях; а тъй като имал мухи, обагрени с всички възможни цветове, надявал се да угоди на вкуса на всички, щом намерел подходяща храна за мухите — смоли, масла и други лепкави вещества, за да придадат на нишките здравина и плътност.
Имаше един астроном, който се беше заел да поставя слънчев часовник върху големия ветропоказател на градския съвет, като нагласи годишните и дневните движения на Земята и Слънцето така, че да съвпадат с всички случайни промени в посоката на вятъра.
Оплаках се, че имам колики; и придружителят ми веднага ме заведе в една стая, където работеше много голям лекар, известен с това, че лекувал тази болест чрез обратни действия на един и същ инструмент. Той имаше голямо духало с дълга, тънка цев от слонова кост. Тази цев вкарвал осем инча навътре в ануса, за да изтегля газовете, като ни уверяваше, че може да направи червата отпуснати като сух мехур. А при по-упорити случаи, при по-остри болки, вкарвал цевта, докато мехът е пълен с въздух, и изтласквал въздуха в тялото на болния; после издърпвал инструмента, за да го напълни наново, като здраво запушвал отвора на ануса с палеца си; и след като тази процедура се повтаряла три-четири пъти, допълнително вкараният въздух бурно излизал през ануса, понасяйки със себе си всички вредни вещества (изригвал като вода от помпа) и болният оздравявал. Видях го да прави и двата опита с куче, но при първия не забелязах да има някакво въздействие. След втория опит животното за малко не се пръсна и се изходи така силно, че и на мен, и на придружителите ми се догади. Кучето умря веднага. Когато си тръгвахме, лекарят остана, като се мъчеше да го съживи посредством същата процедура.