Посетих много други стаи, но няма да досаждам на читателя с всички любопитни неща, които видях, тъй като се старая да не бъда многоречив.
Досега бях разгледал само едната секция на Академията; другата е предназначена за онези, които поощряват теоретическите науки. За тях ще говоря, като спомена още една знатна личност, която в техните среди назовават „универсалният учен“. Той ни каза, че от тридесет години насам мисълта му била заета с подобряването на човешкия живот. На свое разположение имал две стаи, пълни с какви ли не любопитни чудеса, и петдесет души, които работят там. Някои кондензираха въздух и го превръщаха в някаква суха, осезаема материя, като отделяха селитрата и оставяха воднистите или течни частици да се изцеждат;
други смекчаваха мрамор, за да се правят възглавници и игленици; трети пък вкаменяваха копитата на жив кон, за да го предпазват от окуцяване. Самият учен по това време работел върху два големи проекта: първият — да се засява земята с плява, която по неговите твърдения притежавала зародишни свойства; това той нагледно показа чрез няколко опита, които не можах да схвана, защото не съм достатъчно вещ в тази област. Другият проект беше, намазвайки една смес от смоли, минерали и растения върху две агнета, да спре израстването на вълна; надявал се сравнително скоро да развъди порода от голи агнета из цялата страна.
Прекосихме една алея към другата част на Академията, където, както вече казах, е седалището на проектантите по теоретичните науки.
Първият професор, когото видях, седеше в една много голяма стая, обкръжен от четиридесет ученика. Поздравихме се и като забеляза, че съсредоточено разглеждам една рамка, която заемаше по-голямата част от стаята — по дължината и по ширината й, — той заяви, че може би ще се учудя, че той работи върху проект за усъвършенствуването на теоретичните знания чрез практически и технически средства. Но обществото в скоро време щяло да осъзнае ползата от тая машина; и той се ласкаел от мисълта, че в никоя друга човешка глава изобщо не се е пораждала по-благородна и възвишена идея. Всеизвестно било колко труд и какви усилия изисквал обикновеният метод за придобиване познания по хуманитарните и положителните науки; докато с неговото изобретение и най-неукият можел, срещу заплащане на умерена такса и без голямо физическо усилие, да пише книги върху философия, поезия, политика, право, математика и богословие, без ни най-малко да е подпомогнат от особени дарби и без да е изучавал тези предмети. След това ме заведе до рамката, около която бяха строени в редици неговите ученици. Тя представляваше квадрат от двадесет фута, поставен в средата на стаята. Повърхността му се състоеше от отделни парченца дърво, големи колкото зар, но едни по-големи от други. Всички бяха скачени едно с друго чрез тънки жици. Тези дървени парченца бяха покрити със залепени по тях хартии; а на хартиите бяха написани, всички думи в езика им в съответните наклонения, глаголни времена и склонения, но без всякакъв ред. Професорът ме помоли да внимавам, защото щял да пусне машината в действие. По негова заповед всеки от учениците хвана една желязна дръжка (по стените на машината бяха прикрепени четиридесет дръжки) и като ги завъртяха внезапно, цялото разположение на думите се промени напълно. Тогава той заповяда на тридесет и шест от момчетата тихо да прочетат различните редове, както се появяват на машината; и когато попадаха на група от три-четири думи, която би могла да образува част от изречение, те ги диктуваха на останалите четири момчета, които ги записваха. Тази процедура повториха три-четири пъти и понеже машината беше така построена, при всяко завъртане на дръжките кубчетата се обръщаха на обратната страна и думите заемаха нови положения.
Младите ученици вършели тази работа шест часа на ден; и професорът ми показа няколко тома в най-големия фолио-формат, където вече били събрани части от изречения, които той възнамерявал да съчетава в цели фрази. От този богат материал смятал да даде на света пълен сборник по всички хуманитарни и положителни науки;