Когато партиите в една държава много се разгорещят, той предлагаше великолепен начин да се помирят. Ето в какво се състои този метод. Вземате по сто души от всяка партия; нареждате ги по двойки според големината на главите им — те трябва да имат приблизително еднакви размери; тогава двама сръчни хирурзи едновременно да прережат с трион тиловете на всеки двама по начин, щото мозъкът да бъде разделен на две еднакви части. Така отрязаните части от главите се разменят, като се слагат на човека от противниковата партия. Тази работа наистина изглежда да изисква голяма точност; но професорът ни увери, че ако се извършела сръчно, това било абсолютно сигурно средство за лечение. Ето неговите доводи: двете половинки на мозъка, оставени да спорят по даден въпрос помежду си, вътре в един череп, скоро щели да се споразумеят и да постигнат умереността и разсъдливостта, толкова желателни у хората, които си представят, че са се родили на този свят само за да наблюдават и управляват движението му. А що се отнася до качествената и количествената разлика между мозъците на онези, които ръководят партиите, лекарят ни увери, черпейки от собствения си опит, че тя била съвсем нищожна.
Чух един много разпален спор между двама професори относно най-удобните и ефикасни начини да се събират пари, без да се огорчават поданиците. Първият твърдеше, че най-справедливият метод ще бъде да се налага известен данък върху пороците и глупостта; жури, съставено от съседите на всеки човек, да преценява по най-справедлив начин сумата, която трябва да му се определи. Вторият беше на съвършено противоположно мнение — да се облагат с данък онези телесни и душевни качества, с които хората най-много се гордеят, като размерът бъде приблизително изчислен според това, доколко всеки превъзхожда другите; размерът на данъка всеки сам да си определя, по съвест. Най-висок данък да се определя на мъже, които най-много се харесват на нежния пол; а облагането да става според броя и естеството на получените ласки — на този въпрос всеки сам да даде отговор. Също така предлагаше да бъдат облагани с висок данък остроумието, храбростта и любезността, като данъкът се събира по същия начин, а именно: всеки да дава честната си дума относно количеството, което притежава. Но колкото до честта, справедливостта, мъдростта и учеността, те не трябвало изобщо да се облагат; защото това са толкова особени отличителни качества, че никой няма да ги признае на съседа си, нито ще ги оцени у себе си.
Жените да се облагат с данък според красотата си и умението да се обличат; те ще имат същата привилегия като мъжете сами по собствена преценка да определят данъка. Но верността, целомъдрието, здравият разум и добрият нрав да не се облагат, защото събирането на такива малки данъци няма да си струва разноските.
За да пазят сенаторите интересите на короната, предлагаше се членовете на сената да участвуват в лотария за Служби, като всеки първо полага клетва и дава гаранция, че ще гласува за краля без разлика дали печели, или не; след което загубилите на свой ред ще имат правото да участвуват в лотария за следващото вакантно място. По този начин ще се поддържа у тях надежда и вяра; никой няма да се оплаква от нарушени обещания, а за несбъднатите си очаквания ще обвинява само съдбата, чиято гърбина е по-яка от тази на правителството.
Друг един професор ми показа голям лист с указания за разкриване на заговори и съзаклятия срещу правителството. Той съветваше големите държавници да проучват какво ядат всички заподозрени лица; по кое време ядат; на коя страна лежат в леглото си; с коя ръка си изтриват задниците; съвсем щателно да разглеждат изпражненията им и по цвета, миризмата, вкуса, плътността и по това дали храната е добре или зле смляна, да преценяват мислите и кроежите им: защото хората никога не са по-сериозни, замислени и съсредоточени, отколкото когато ходят по нужда, което установил с чести опити; защото, когато при подобни обстоятелства обмислял, само за опит, кой е най-добрият начин да се убие кралят, изпражненията му се оцветявали в зелено; а били съвсем различни, когато мислел само как да вдигне въстание или да подпали столицата.
Цялата лекция беше написана с много проницателност и съдържаше много наблюдения, любопитни и полезни за политиците; но по мое мнение не беше съвсем завършена. Осмелих се да кажа това на автора и му предложих, ако иска, да му дам известни допълнения. Той прие предложението ми с по-голяма готовност, отколкото се среща обикновено сред писателите, особено у проектантите; и заяви, че с удоволствие би получил допълнителни сведения.