ГЛАВА II
Императорът на Лилипутия, съпровождан от няколко благородници, посещава автора в затвора. Описват се особата и облеклото му. Назначават учени да преподават на автора езика на страната. Той спечелва благоволението на всички със своя благ нрав. Претърсват му джобовете и му отнемат сабята и пистолетите
Когато се изправих на крака, аз се огледах наоколо и трябва да призная, че никога не бях виждал по-приятна гледка. Полето около мен изглеждаше като безкрайна градина; а нивите, обикновено към четиридесет квадратни фута, приличаха на цветни лехи. Тези ниви са изпъстрени с горички около половин станг7, а най-високите дървета, доколкото можех да ги измеря на око, изглеждаха да са високи седем фута. От лявата ми страна лежеше градът, който напомняше театрален декор.
От няколко Часа ме измъчваха естествени нужди; и нищо чудно, тъй като бяха минали почти два дни, откакто бях се облекчил за последен път. Намирах се в голямо затруднение — от една страна ме тормозеше неотложната нужда, а от друга — срамът. Най-добрият изход, който можах да измисля, бе да изпълзя в сградата; така и направих. След като затворих вратата след себе си, влязох толкова навътре, колкото ми позволяваше веригата, и разтоварих тялото си от мъчителното бреме. Но това бе единственият път, когато се провиних в подобно нечисто деяние; и мога само да се надявам, че непредубеденият читател ще прояви снизхождение, след като зряло и безпристрастно прецени моя случай и отчаяното положение, в което се намирах. Оттогава си установих ред: щом стана сутрин, да си свършвам работата навън, докъдето стигаше веригата ми; и всяка сутрин двама прислужници, определени нарочно за тази цел, се погрижваха да отнесат с ръчни колички зловонното вещество, преди да пристигнат посетители. Не бих се спирал тъй подробно на това обстоятелство, което на пръв поглед може да не изглежда от особено голямо значение, ако не смятах за необходимо да защитя достойнството си, Що се отнася до моята чистоплътност, която, както научавам, някои клеветници поставяли под съмнение в този, а и в други случаи.
Когато си свърших работата, излязох от къщичката си да подишам чист въздух. Императорът беше вече слязъл от купичката и се приближаваше яздешком към мен; това щеше да му струва скъпо, защото конят, макар и много добре обязден, но все пак непривикнал към подобна гледка — сигурно съм му изглеждал като планина, която се движи пред него, — се изправи на задните си крака. Обаче кралят, който е отличен ездач, успя да се задържи на седлото, докато съпровождащите го дотичаха, хванаха юздите и ги задържаха, та негово величество да скочи от коня. След като слезе от коня, той с голямо възхищение ме огледа от всички страни, но се държеше на разстояние, по-голямо от дължината на веригата ми. После заповяда на готвачите и виночерпците, които бяха вече готови, да ми поднесат храна и питие; те избутаха напред някакви колички, така че да мога да ги достигна. Взех тези колички и бързо ги изпразних; двадесет от тях бяха пълни с храна и десет с питие; всяка от първите колички ми стигаше за две-три големи хапки. После изсипах питието от десет съда — то беше в глинени делви — в една количка и го изпих на един дъх; така направих и с останалите колички. Императрицата и младите членове на кралското семейство от двата пола, придружени от много дами, седяха на столове-носилки на известно разстояние; но след премеждието, което се случи с коня, те слязоха и дойдоха близо до императорската особа, която сега ще опиша. По ръст той надвишава всички в двора с около един мой нокът; и само това е достатъчно да вдъхне страхопочитание у околните. Чертите на лицето му са властни и мъжествени, има „австрийска“8 устна, носът му е гърбав, цветът на кожата — мургаво-маслинов, стойката му — изправена, тялото и крайниците му са добре осъразмерени, всичките му движения са грациозни и държането му е величествено. По това време бе минал първата си младост — беше на двадесет и осем години и три четвърти, от които бе царувал около седем много благополучно и, общо взето, победоносно. За да мога по-добре да го виждам, легнах на една страна, така че лицето ми бе на една височина с неговото, а той стоеше само на три ярда от мен; оттогава обаче съм го държал много пъти в ръка и затова не мога да се излъжа при описанието му. Облеклото му беше много скромно и просто по кройка, нещо средно между азиатската и европейската мода; но на главата си носеше лек златен шлем, украсен със скъпоценни камъни и пера на върха. В ръката си държеше гол меч, за да се защищава, ако случайно се откъсна от веригите си; мечът беше почти три инча дълъг, дръжката и ножницата му бяха изработени от злато и обсипани с диаманти. Гласът му беше писклив, но съвсем ясен и разбираем; дори когато стоях прав, можех да чуя отчетливо всяка дума. Всички дами и царедворци бяха облечени най-разкошно, така че мястото, на което стояха, приличаше на простряна на земята фуста, извезана със златни и сребърни фигури. Негово императорско величество се опита на няколко пъти да ме заговори и аз му отговарях, но нито той, нито аз можахме да разберем дори и дума от онова, което си казвахме. Понеже присъствуваха и неколцина жреци и правници (по облеклото им ги познах), императорът им заповяда да поговорят с мен. Аз се обърнах към тях на всички езици, дори и на онези, които съвсем слабо знаех — на горно- и долнонемски, латински, френски, испански, италиански и лингва франка9, — но и това се оказа безполезно. След около два часа дворът се оттегли и наоколо ми бе поставена многобройна стража да възпира нахалното, а вероятно и злонамерено простолюдие, което гореше от нетърпение да се струпа наоколо ми, макар никой да не се решаваше да пристъпи съвсем близо- Някои от тях бяха толкова безочливи, че ме обстрелваха със стрели, както седях на земята пред входа на къщичката си; една от стрелите без малко не ме улучи в лявото око. Полковникът обаче заповяда да заловят шестима от подстрекателите и реши, че най-подходящото наказание за тях ще бъде да ги предаде вързани в ръцете ми; войниците изпълниха заповедта, като ги изблъскаха напред с тъпата част на копията си, така че да мога да ги достигна. Взех всичките в дясната си ръка, сложих петима в джоба си, а пред шестия направих гримаса, като че ли Ще го изям жив. Нещастникът пищеше ужасно, а на полковника и другите офицери много им дожаля, особено като видяха, че извадих ножчето си; аз обаче скоро разсеях страха им: погледнах благо човечето, веднага разрязах връвчицата, с която бе вързано, поставих го внимателно на земята и то бързо побягна. Отнесох се с останалите по същия начин; като ги вадех едно по едно от джоба си. Забелязах, че както войниците, така и народът останаха много благодарни за проявеното от мен милосърдие; случката била разказана в двореца и направила много благоприятно впечатление.
9
Смесица от италиански, френски, гръцки и арабски, използувана като международен език в Източното Средиземноморие. — Б. пр.